ДЕСПОТ м. 1. Истор. Неограничен, абсолютен владетел в робовладелческите монархии на древния Изток (Асирия, Вавилон, Египет, Индия, Иран, Китай и др.). — Аз не искам да се покланям пред никакви пирамиди, които ни напомнят, че преди хилядолетия,.., над хората са владеели мрачни и жестоки деспоти. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Този цар не приличал., на източните деспоти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65. // Разш. Владетел, управник, който има неограничена власт над своите поданици. Дръ-жавното устройство на Полша., било добро, защото не оставяло владетеля да стане самоволен деспот. Й. Груев, Лет., 1872,
218. Възкачванието на престола на Фрид-риха ///.. / още по-тясно свързало свързки-те, които., са съществували между този просветен деспот и Волтера. Ч, 1871, бр. 7, 207.
2. Прен. Човек, който има неограничена власт над други хора, който отнема свободата им, не зачита тяхната воля, желания и интереси; потисник, угнетител, тиранин. —Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. П, 42. Оголеният селянин, ограбеният занаятчия, сиромахът работник — всички станали и сочат юмрук на омразния деспот:.. Съд за Стамболова и разбойниците му! Г. Кирков, Избр. пр I, 27. С гордостта си и жестокостта си [князът] е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му, посегна на правдините му,.., стана деспот. В. Геновска, СГ, 188.
3. Истор. Във Византия — титла, давана първоначално на императора, а по-късно и на най-близките му роднини и приближени лица.
4. Истор. През средните векове — владетел, управител на област в някои държави на Балканския полуостров. Той [Тодор Ком-нин] се стремял към възстановяването на Византия. Като нарушил съюзния договор, който бил подписан между него и Иван-Асен II, епирският деспот внезапно нахлул с войските си в България. Ист. УП кл, 36. Останалата Македония и Албания са на-мерваха в ръцете на различни деспоти (малки управители). Р. Каролев, УБЧИ, 77. // Истор. В България през ХШ и XIV в. — най-високата титла след царската или владетел с такава титла. В 1265-1270 год. на север от Стара планина и по Дунава до Видин владеял деспот Светослав. Т. Шишков, ИБН, 223. Образът на деспота Калояна, който блещи с живия си колорит, представлява не само за българската, но изобщо за всесветската живопис ценен паметник. Р, 1927, бр. 236, 3. По влияние и по значение деспотът беше почти съцар. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140.
5. Остар. Владика. — Така е заповядано, деспот ефенди. Трима да сме. Владиката сякаш не го и чу: строго, непреклонно гледаха очите му изпод дебелите вежди. Д. Та-лев, ГЧ, 330. — Проклети да сте, стари лисици, кметове и чорбаджие! Проклети да сте и вие, наши свети деспоте! Вас и грижа не е за вашето стадо, вие го продавате ономува, който ви даде за него повече. Л. Каравелов, Съч. IV, 96.
6. Остар. Игумен на манастир.
-От гр. ббСТТГОТЛС*
ДЕСПОТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Грубо, жестоко потискане на свободата на другите, на тяхната воля, желание и интереси; тирания, насилничество. Лила би са съгласила да земе и най-последния човек,.., само и само да са избави от., бащиния си деспотизъм. Л. Каравелов, Съч. П, 66. В тази проклета кесия е било началото на домашния деспотизъм и женската неволя.
Н. Хайтов, ПП, 141. Училището, в което царели деспотизъм и ограниченост, противоречело на характера и наклонностите му. Матем., 1965, кн. 5, 2.
2. Форма на държавно устройство и управление, основана на абсолютна власт, произвол и насилие. Това си е всъщност чиста работа деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. Ш, 55. От съкрушението на бойните полета може да загине деспотизмът, но истинска Русия ще възкръсне... Ив. Вазов, Съч. ХШ, 30. Този е пътят на неограничената монархия, на прикрития или явния деспотизъм. Г. Георгиев, Избр. пр, 51.
ДЕСПОТИН, мн. деспоти м. Остар. Деспот. Ако, наместо един деспотин, който са мисли., божий представител.., ние са бяхме управлявале от един мъдър монарх,.., Турция,.., ще захване без труд мястото, за което й е дозволено да претендува. НБ, 1876, бр. 3, 10. Той заповядваше като деспотин и неговите повеления са изпълняваха от разпалените еничери. С. Бобчев, СОИ (превод), 139.
ДЕСПОТИЦА ж. Истор. 1. Жена деспот (в 4 знач.). В Македония владееше Въл-кашин със сина си Марко, е северозападните земи — деспотица Теодора, сестра на Иван-Александър. Ем. Станев, А, 103.
2. Жена, съпруга на деспот (в 4 знач.).
— Нищо, драгий деспоте. Поздрави от мене деспотицата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 151.
— Да живее Момчил деспот, да живее Елена деспотица! — завикаха възбудени гласове отвред. Ст. Загорчинов, ДП, 450.
ДЕСПОТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява деспотизъм (в 1 знач.), който потиска грубо свободата на другите, тяхната воля, желания и интереси. Към учениците Йовков беше сериозен и строг, но не деспотичен. Л. Стоянов, СбА-СЕП, 302. Управлявалият до 1948 г. имам
