Page:RBE Tom3.djvu/668

От Читалие
Версия от 19:41, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДЕВЕРЙЦА ж. Диал. Девойката, обикновено по-малката сестра на младоженнка-та или нейна роднина, близка приятелка, която по време на сватбата придружава булката и помага на девера на сватбата; деверка, шаферка. — Бате Бояне, учителят иска да ти стане девер на сватбата! — С удоволствие, ако вие сте деверицата! К. Петка-нов, ДЧ, 246.

ДЕВЕРЙЧНИЦА ж. Диал. Жена, която придружава девер на сватба и му помага.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕВЕРКА ж. Диал. Деверица. Деляха я от тях само деверът и деверката. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 141.

ДЕВЕРКО м. Диал. Гальов. Девер. Па добила Елена невеста — / не е рожба като сека рожба, / на е рожба като ясно слънце: .. / Почуди се Андреаш деверко / що да чини, какво да направи. Нар. пес., СбНУ XLIV,

142. • Обръщение към девер. Снаха драгинко думаше: /Драгинко, мили деверко, / във петък срещу събота, / децата да ми сберете, /на кръстопът ги доведи — /аз ще да дода, драгинко, / да дода да си ги зема.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 56. Невеста буди девера: /— Братче ле, Илко, деверко! / Я стани, братче, я стани. Нар. пес., СбНУ XIV, 33*

ДЕВЕРНИЦА ж. Нар.-поет. Епитет на чашата, която се използва по време на сватбата. Подаде му чаша деверница, / да послу-жит китени сватове. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 389.

ДЕВЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на девер или е свързан с девер; деверски. Вчера си биле пет сватби, /пет калешки ся тръгнали, / всекиго си калесале, / коя кума, коя старосватка, / коя деверова майчица. Нар. пес., СбБрМ, 113. „Ей ви вазе, винаре, / винаре белограждане, / полек карайте кервана / да не ми платно сгазите, / че ми йе платно даровно —/за деверови ризици, / за свекър и за свекърва.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 231.

О Деверова трапеза. Диал. Гощавка у мла-доженика в събота преди сватбата, която дават деверите, като канят всички роднини на момъка и момата. Младата невяста,.., цяла неделя говя на свекъра и свекървата. В събота на деверовата трапеза те я простиха. Т. Влайков, Съч. I, 199.

ДЕВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Деве-ров. Всяко село и всяка махала си имат своите престилки, чорапи и терлици, своите деверски торби и торбици планинарки. Н. Хайтов, ШГ, 109. Сега съм се младо зажени-ло, / а девойка още у деверски ръце. Нар. пес., СбНУ XI, 30.

ДЕВЕРУВАМ, уаш, несв. и св., непрех. Диал. 1. Бивам девер на сватба. Днеска ми книга втасала, / от уйчо ти, от Богданчо: / че са уйчо ти погодил, / в неделя ще се жени; /ала е време работно; /не мога синко да ида, /от вазе едничък вика, /да иде да деве-рува. Нар. пес., СбНУ П, 73. Аз му са, мамо, помолих: / „Побратиме ле Иоане! / Викай мя девер поводник, / Калини да деверувам / Калини, на моето либе!“ Нар. пес., СбБрМ, 187.

2. Прислужвам, шетам някому. — Цяла нощ., деверувала.. при лехусата. СбНУ XIV, 216.

ДЕВЕРУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от деверувам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.

ДЕВЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от девер. Отиде втора година, / отиде да я поиска — / майка ù каза: „Дар нема, / дар нема нашта Борянка / да дари свекър, свекърва / и най-малкото деверче — / додете за догодина!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 174. Мене ме викаха младо деверче да ида / дали да ида, майно ле. Нар. пес., СбНУ XXVI, 66. Айде сине, с вукята да идеш, / вукя ти се е отдалек оглавил, /ти ке му си премладо деверче. Нар. пес., СбНУ XI, 34.

ДЕВЕРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. и св., прех. Диал. Вземам, каня някого за девер. А менека кума окумиха, / па брата ми девер девериха, / та ойдохме в цръкви на венча-ние. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 389.

ДЕВЕСЙЛ м. Многогодишно тревисто растение от семейство сенникоцветни с жълти цветове и голи, ароматични, пересто насечени листа, използвано в медицината и като подправка; селим. Levisticum officinale.

ДЕВЕСЙЛКИ мн., ед. (рядко) девесйл-ка, ж. Диал. Вид гъби, които растат около корена на растението девесил.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕВЕТ, -TTè и (диал.) -ттях, числ. бройно. 1. Числото 9. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Учителят подигна малко очилата си, изгледа открай-докрай всички деца и рече: —.. Кой ще каже колко правят девет по пет? Д. Калфов, СбХ, 76. Осем и едно равно на девет. А Девет по десет прави деветдесет. А Девет е нечетно число. А Девет се дели на три без остатък, б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. После щеше да дойде сенокосът и неусетно и веднага след него — жетвата. А тук те са вече в стихията си. Дванайсет, дори девет души са достатъчни да вървят подир една машина. Й. Йовков, Ж 1945, 168. Той може да ни каже нещо и за оня възторжен, окъсан и скитник калугер, който е минал от-тука преди девет века и половина. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. И богомолците от деветте села на широката котловина,.., прииждаха да се черкуват в стария манастир. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Пред очите ми, в

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл