далечината, се издигаха корпусите на заводите. деветтях заводски комина изригваха към небето гигантски къдели дим. А. Гу-ляшки, ДМС, 133. в) Разг. С числ. бройно осем, десет: осем-девет, девет-десет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Влакът ще пристигне след девет-десет минути. • Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Представлението не беше се още започнало в арена Пизи, макар че девет часът минаваше. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Като излезе на двора, градският часовник удари девет и тя се изплаши, че се е забавила. Ем. Станев, ИК I-II, 184. Лекцията ще започне в девет часа преди обед. Д В девет без десет минути ще бъда там. • Едно от числата с митическо преувеличено значение в народното творчество. Девет дни и девет нощи пиха и пяха песни четиримата. А. Каралийчев, ПС I, 21. Тръгнал годежникът. Минал девет земи. Ран Босилек, Р, 95. Бог да убие гръците, / че са рано попеле, / та събудиле Григорча, / да разточи зелника. / Дорде да го разточи, / девет села изгори; / дорде да го опече, / девет къщи разплака. Хр. Ботев, Съч., 1929, 40. Сватба се прави у Влашко: /девет тупане тупаа / и девет свирки сви-реа, / и девет сваи пееа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 17. Девят са пушки пукнали, / и деветтях Руско раниха. Нар. пес., СбНУ XLVII, 115. Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 163.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 9 (IX). Арабско девет. Римско девет. Напиши девет. • В съчет. със същ. номер: Живея в блок номер девет. Д До завода се отива с трамвай номер девет.
О Връзвам / вържа в девет възела (възли) нещо. Разг. Много усърдно пазя, крия нещо (обикн. спестени пари). А мъжете седяха до късна нощ в голямата соба. Събираното с толкова пот и връзвано в девет възела сега се пилееше без мярка. Ив. Венков, ХКН,
7. Давам / дам пет за девет. Диал. Излъгвам някого. Девет братя с една риза. Диал. Голяма сиромашия. Девет лисици в една дупка ще спят. Диал. Много е студено, голям студ е. Докарвам / докарам (донасям / донеса, нося, събирам / събера) вода от девет кладенеца (дерета, воденици, чешми). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. Той ще ти събере вода от девет дерета, за да докаже, че е прав и невинен! ВН, 1960, бр. 2616, 4. Ед-на<та> пара в девет възела връзвам. Диал. Много съм пестелив. За (колкото) девет села лъжа (лудувам, немирен съм и под.) Разг. Извънредно много, прекалено (лъжа, лудувам). Зад девет морета. Разг.; през девет води студени. Диал.; през девет земи в десета. Разг.; през <девет земи и> морета. Разг.; през (зад) девет села <в десето. Разг.; през девет царства в десето. Разг. Много надалеч. — Хората ме търсят през девет села, а своите ми се надуват... Г. Ка-раславов, Избр. съч. П, 134. — Господ ми е свидетел, че аз за добро поех този път и за добро ще го следвам! — Никой не се съмнява в това, отче, ала не е все едно дали този път върви през България, или през девет земи в десета! — възрази Честслав. Й. Вълчев, СКН, 272. Тая нощ е дошъл човек, дето трябваше да стои през девет царства в десето. Вие сте го пуснали. А. Дончев, СВС, 69. Защо неговият Крумчо, вече доктор,.., вместо да си дойде и да си гледа живота, се е запилял в чужда държава през девет земи и морета да се бие? Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. — Хайде да се качим на „Емона“ и да заминем. — Къде? — През девет морета. Ем. Манов, БГ, 219. За къде си готвил тоя вързоп? За саракинската ли земя, дето е зад девет морета? Ст. Загор-чинов, ДП, 1949, 481. За девет цигани, лъжа. Разг. Извънредно много, прекалено (лъжа). На девет вълци един пачи крак. Диал. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички. На девет се качих, на осем не слизам. Диал. Ирон. Не умея да си правя сметката.
ДЕВЕТАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дете или животно, което е на девет години. Пасла овце дели Магдалена, / девет годин ги е пасла, / та изпасла овна девета-ка. Нар. пес., СбНУ ХИ, 420.
2. Нещо, дълго девет педи, девет аршина (Н. Геров, РБЯI).
ДЕВЕТАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от деветак.
ДЕВЕТГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е на девет години. — Стойне, Стойне — викна той на дъщеря си, деветгодишно момиче, — я донеси да полееш на госта. В. Геновска, СГ, 208. Големият Вутев син, Тото, деветгодишно хлапе, седи зад печката, обува си цървулите. Елин Пелин, Съч. IV, 240.
2. Кьйто съществува в продължение на девет години, който трае, продължава девет години. Деветгодишно пребиваване в чужбина. // За алкохолно питие — който е отлежал девет години. Деветгодишно вино.
3. Който се отнася до период от девет години. Деветгодишен план. Деветгодишен опит.
ДЕВЕТДЕСЕТ, -тте и (диал.) -ттях, числ. бройно. 1. Число, което се състои от девет десетици, а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Тридесет плюс шестдесет е равно на деветдесет. Д Сто без де
