на мода в скандинавските страни. Нито бурните дебати и шумните аларми. Кр. Белев, 3, 23. Вчера в Народното събрание продължиха общите дебати по законопроекта за бюджета на държавата. Пл, 1934, бр. 1605, 1. Прекратявам дебатите. А Продължителни дебати.
— От фр. débats през руски дебатьь — 3. Стоянов, Записки по българските въстания, т. I, 1884.
ДЕБАТЙРАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Книж. Водя дебати; обсъждам, разисквам. На последното заседание делегатите дебатираха продължително и оживено, де-батирам се страд. Докладите се следяха и дебатираха с жив интерес не само от делегатите, а и от голямата бройка студенти, които пълнеха залите. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 36.
— От фр. débattre и нем. debattieren.
ДЕБАТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дебатирам и от дебатирам се; обсъждане, разискване.
ДЕБЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с напречно сечение, по-голямо от средното за дадения вид предмет. Противоп. тънък. Две червендалести, изпечени от слънцето момчета .. , ръфаха сандвичи и дебели резени шунка. Д. Димов, Т, 364. Дебелата дъбова врата, зидовете и тоя ехтеж на чешмата пречеха на пазачите да чуят какво точно говореше Стойчо. Ст. Даскалов, БМ, 58-59. Стаята приемаше светлина само от един вид мазгал, пробит в дебелата каменна стена. К. Величков, ПССъч. I, 32. Тя взе от хазайката си Мина Кабурина забрадка за глава и наметна на раменете си върху зим-ното палто дебел вълнен шал. Д. Ангелов, ЖС, 207. На тротоара бе застанало високо слабичко момиче с две дебели, лъскаво черни плитки отпред и нова алена пионерска връзка върху бялата си блузка. П. Вежи-нов, СО, 99. От дебело дърво обръч не става. Погов. Дебел лист хартия. Дебел плат. Дебел дюшек. Дебел кожух. Дебели чорапи. Дебела тояга. Дебело въже. Дебел конец. // За прах, сняг, слана и под. — който е натрупан, наслоен в голямо количество и образува слой, пласт с относително по-голямо напречно сечение от обикновено. Нощес бе паднала дебела слана и побелила тревите и клоните на дърветата. Ив. Вазов, СбНУ I, 121. Два пъти ставах и ходих до прозорчето, като надничах и гледах със завист към планината, която се белееше в далечината, покрита с дебел сняг. Ив. Мартинов, ПМ,
83. „Дебел сняг — голям комат“, говореха си селяните и предричаха добро плодородие. И. Йовков, Ж, 1930, 64. Заглъхват улици, мълчат и тротоари, /.. / и пак на слънцето улегна се прахът, / столичний прах дебел. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 254.
2. Обикн. за изображение с две измерения
— на който по-малкото измерение надвишава средното за дадения вид; широк. Той беше също млад човек, мургав, с тъмни очи и сключени, доста дебели вежди, чуваше се как диша дълбоко от вълнение. Д. Талев, И, 402. Дебела черта. Дебела линия. Дебели букви.
3. Обикн. с числ. или нареч. Който има напречно сечение с определен размер. Орната земя може да бъде различно дебела:..; сред-ня орна земя бива от 6 до 9 пръста дебела. Й. Груев, Лет., 1872, 244. Стената е дебела 30 см. А Снегът е дебел 20 см. А Външните стени на сградата са по-дебели от вътрешните. А Двете стени са различно дебели. А Въжето е доста дебело.
4. За човек или животно или част от тяхно-то тяло — който има повече месо и тлъсти-ни от нормалното, който се отличава с пълнота; пълен. Противоп. слаб. Манолаки прехвърляше седемдесет и три години. Къс, дебел, с увиснали меса и тлъстини около гушата, той затътри чехлите си и тръгна към чардака. Й. Йовков, ЧКГ, 65. С бързо движение Шишко хвърля автомата си назад, а после, без да става, даде тлъсък на тялото си и дебелото му туловище почна да се търкаля като бъчва по стръмния заден склон на могилката. Д. Димов, Т, 618. Една петдесетгодишна май жена, пълна, с дебело и кротко лице, .. , шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Като ха-пеше дебелите си устни, старият Христа-киев започна да разпитва доктор Янакиев какви суми и за какво иска да завещае. Ем. Станев, ИК 1-П, 293. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха. Й. Йовков, В АХ, 111. В тоя манастир живеят около петдесет души здрави и червени мъже, които изядат на деня по две крави ялови, по десет оки дървено масло, по двайсет оки пъстърва и по две дебели свине. Л. Каравелов, Съч. V, 48. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Дебело бебе. Дебели крака.
5. За глас, звук и под. — който се характеризира с нисък основен тон. Раденко се размърда, пристъпи няколко крачки и заговори. И гласът му бе такъв особен,..- глух, дебел и равен, като на бухал, който буха в изсъхнала гора. Ст. Загорчинов, ДП, 324. От време на време той подвиква на конете и гласът му, дебел и дрезгав, се чува като ръмжене. Й. Йовков, ЖС, 22. Гласът му беше плътен, дебел и напълно отговаряше на кметската му служба. К. Калчев, ПИЖ, 56. Ето там са послушало грамовитото и дебелото мукане на кравата. Л. Каравелов, Съч. П, 124. Широкият бял комин на един английски параход бълва черен дим и с дебелата си сирена предупреждава за своето тръгване. Ив. Мирски, ПДЗ, 136.
6. Прен. За думи, изрази и под. — обиден, неприличен; груб. — Палюнка, не обичам дебелите шеги! — навъси се Колю. К. Пет-канов, П, 133. Данаил едва се сдържаше да
