653
зено ръце деверът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 143-144. Той покани Станка да остане на софрата им, но тя отказа. — Де, и ти! — скара й се той. — Ще ми подядеш къщата, така ли? Г. Караславов, ОХ I, 156-157. —Де и ти, отче — примижа уплашено камънарят, — какво толкоз има? Ц. Лаче-ва, СА, 54. • Удвоено де, де. За израз на възражение, несъгласие, понякога с отсянка на ирония. — Жените са от дявола... Дето влезе жена... —Де, де... — побутна го Глау-шев с лакът. — Да не би и аз да съм тръгнал с дявола! Д. Талев, ПК, 220. — Защото ти си я проклела, а не тя тебе. —Де, де... и ти много знаеш — пробоботи мрачно баба Цона. Т. Харманджиев, Р, 95. —Де, де, знаем ги ние лекарите и инженерите! — продължава злорадо свекървата. — Не се женят те за момиче без зестра! Св. Минков, РТК, 172. — Без малко щях да ти тегля един! — каза през зъби, като сдържаше гнева си Гражев.. Де, де! Аз исках само да се пошегувам, а ти... Ив. Мартинов, ДТ, 12. — Аз не приказвам за вас — цял пламнал от мъка и смущение рече ораторът. — Де, де! — намигна приятелски дядо Добри. — Ти го викаше... трапия ли, що ли, ама ние си знаем, дека приказката ти беше за нашия хал... Г. Караславов, Избр. съч. П, 268. — Мога! — викаше Иван Белин. — Де, де! — дразнеше го Чу брата. Й. Йовков, В АХ, 159-160. — Имам си и своя сила! -..-И ако ми паднеш някой ден в ръчичките, сам ще разбереш...
— Де, де! — засмя се Орешки. — Още хвърчиш! Вързали са те тука като чувал, а се излиташ... П. Вежинов, НС, 223. • В съчет. с х а й д е. За изразяване на изненада, съмнение или несъгласие, възражение. — Мед ли? Това пък какво е?..- Не знаеш какво е мед! Хайде де! — Честна дума! П. Бобев, ГЕ, 156. — Сега ти, разбира се, на всички ще раздрънкаш какво е станало — каза най-по-сле Банката. — Хайде де!... Защо ще дрънкам! — обидих се аз. П. Незнакомов, МА,
114. Горилков: Туй бабище, като го гледаш сега, кажи-речи, държи една нишка от съдбините на България... едно министерство! Сивков: Хайде де! Ст. Л. Костов, Г, 43. Да не си преместен? — Преместен jiu? Уволниха ме! — Хайде де! Е, защо? Й. Йовков, ПГ, 6. — Какво направихте? Много пушки хвърлихте! Трябва да сте напълнили автомобила със зайци. — Нищо, нищо, драги — почти едногласно се обадиха другарите му. Нищо... — Хайде де! Пък много гърмяхте? Елин Пелин, Съч. IV, 220.
6. Повторено при съществително. За изразяване на закана. — Помислил си човекът, че дървата са негови и започнал да ги раздава! — Де дърво, де! Тия братя много започнаха да си позволяват, но да видим докъде ще я докарат! К. Петканов, В, 128. — Море знам какъв боб ви се яде, ама де бой, де! Ст. Даскалов, ЕС, 246. Думите му ни се отразиха така, че ние започнахме да си подсвирваме. Надзирателят се изправи на вратата. — Де карцер, де. Какви са тези свирки! Ем. Манов, ПЯ, 33. — Трябва да се махна нанякъде, та да ви светне и да заживеете тогава хубав живот. —Де опаки приказки, де! — ще отвърне със закана чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 276. — Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взимай, ама де главо, де! Елин Пелин, Съч. I, 201.
7. В съчет.: Ха бре, де бре. Разг. В сказ. функция. Изразява продължително и напрегнато, интензивно действие, насочено към постигане на определена цел. Събирали сме се цяла хайка мъже да я отървем. Надигнем колове, сопи и ха бре, де бре, дорде уловим Жото. Кр. Григоров, Р, 58-59. Бяхме под кота 1018. Който е бил там, той я знае. Стръмна котичка, с много фрицове на върха... Решихме да ги разтрием. Събрахме се от разни части и ха бре, де бре, хукнахме нагоре. ВН, 1961, бр. 3105, 4. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни,.., та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутела. М. Георгиев, Избр. разк., 202.
8. Нар.-поет. В съчет. с частицата гиди. а) За изразяване на почуда, възхвала. Момиче, момиче, / де гиди, мряна рибо, / не стой срещу мене, / изгорях за тебе. Нар. пес., Хрис-том., В В II, 215. — Хубава горо — пусия, / де гиди пушка бойлия. П. К. Яворов, Съч. I,
64. Девойче, девойче, / де гиди пъстро пиле усойче! Ц. Церковски, Съч. I, 155. б) За изразяване на съжаление, неодобрение, укор, закана. 'Де гиди млади години, / как ли са лесно минаха." Нар. пес., СбНУ XLIV, 470. „Лудия гръцки владика. / .. / Поповете си яздеше, / груби им думи думаше: / Де гиди, старци, магарци!“ П. Р. Славейков, БП I, 111.
9. Нар.-поет. В съчет. с частицата бре. За изразяване на радостно, приповдигнато настроение, обикн. при извършване на някаква работа или при веселба. — Де бре, върти, хайде, нане, / дълги откоси реди, / виж пред теб какво имане, / само ти юнак бъди! Елин Пелин, ПБ, 127. Разигра се [баба Меца], разлюля се, / да изпъди бълхите —/.. / Де бре, Мецо, удряй, тропай, / хайде де! Елин Пелин, ПБ, 22. Ботьо пееше въпреки моите съвети.. Освен няколко башибозуци, които надничаха да ни гледат през прозореца, не закъсня да дойде и сам Хасан ага. — Де бре-е — Ботьо! тъй те искам, да бъдеш весел — каза той. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 44-45.
О Де да видим. Разг. 1. За изразяване на закана, заплаха към някого. Мамулите бяха окършени наред, и все край синора. — Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! — закани се той. — Ще падне някой в клопката. Г. Караславов, С, 35. „Някаква каша сте забъркали, ама де да видим. Ще му се чуе гласът!“ К. Калчев, ДНГ, 125. 2. За
