Page:RBE Tom3.djvu/589

От Читалие
Версия от 19:39, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


но показал велика даровитост и дарба за славен войвода. ВИ, 159-160.

2. Остар. и диал. Дар (в 1 знач.); подарък. Скочи, та ни посрещна, наточи ни ведро вино, че запретна златни скути, бели ръкави, че ни дари добра дарба, превит кравай, на кравая кръст дукато. Ил. блъсков, С,

12. Без да гледат на дарба и отплата, те си гощават поклонниците добре. Ил. Блъсков, ЗК, 97. „Той [конят] нека е твой; също и робът, дето го развожда. Освен това ти дарувам още две камили,..“ Абдалах благодари за те големи дарби. БО, 1846, бр. 1,3. „Скочете, момчета, подскочете, че сме дошли на наш болерина в годината еднаж, та ни дарба подари виян кравай.“ СбНУ I, 11. Цар си Марко дарба подарява / три товара хазна, два конака добри / вов сряд Одрин най на добро място. Нар. пес., СбНУ XLVI,

6. • Нар.-поет. Обикн. дарба даря. — Мъжко си дете сдобихме, / баба не го йе видяла, / дарба не го йе дарила, / пележ не му йе давала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 269.

3. Остар. и диал. Дар (във 2 знач.); прикя, чеиз. Посрещна ги момината майка — / приготвила три талиги дарба, / наред дари куму що пърлича [прилича, подхожда]. Нар. пес., СбНУ XLVI, 7. — Мале ле, мила май-чице, / защо се толко падахме, / надахме и радовахме, / три години коний зобихме, / две години дарби готвихме, / кога ся уйкя зажени, /д'идеме уйки на сватба? Нар. пес., СбНУ XLVIII, 135. Млого съм дарби готвила; /на секи свата — по ата, / на стари свата — два ата. Нар. пес., СбГЯ, 134.

4. Остар. и диал. Милостиня, подаяние. Рада викнала, що могла: / „Боже ле, мили боже ле! / Така ли Рада мислила, /../ черно циганче да земе, / на дарба Рада да ходи, / по село, и по друмове?“ Нар. пес., СбБрМ, 102. Филип, цар францушки, срещна кога си ед-ного просяка, който искаше от него богата дарба. П. Р. Славейков, СК, 112.

ДАРБИЦА ж. 1. Обикн. ирон. Умал. от дарба (в 1 знач.); малка, незначителна дарба, дарбичка. — Стихчета сме писали, доста хубавки.. Усещахме и ние в гърдите си тоя дар божи и се трудехме с перото.. Имах си дарбица, ви казвам. Ив. Вазов, Съч.

X, 24. Види се работата, и подлец да бъдеш не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш или просто трябва да имаш зализана физионо-мийка. Ал. Константинов, Съч. I, 205.

2. Диал. Умал. от дарба (във 2 знач.). Кра-вица — божа дарбица. Който има крава, има (дарен е) с какво да се прехранва. СбНУ XXV, 26.

ДАРБИЧКА ж. Обикн. ирон. Умал. от дарба (в 1 знач.); дарбица. Дарбичката му го изкачи прекалено бързо на поетичния Парнас.

ДАРБУКА ж. Муз. Арабски музикален ударен инструмент от печена глина във вид на широко гърне с опъната кожа върху отвора му; тарамбука. На трапезата им [на турците] не липсваше и вино, макар то да им е запретено от корана, а на маанетата

— дааре или дарабука. Ст. Чилингиров, ЖП, 185.

— От араб. през тур. daraban 'удряне'. — Други форми: тарбук а, тарабук а, тарамбука, дарабука.

ДАРВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Дарявам. Прекръстват и вейте, колцина би се наигли в къщата, за „здраве“.. Прекръстените или домакина дарват ги с няколко пари или друго нещо. К. Шапкарев, Р, 14. Ца-рот, благодарен от хитрите отговори де-войкини, я пофалил за умшчената нейна, я дарвал и нея, и сестрите, и така и 'и изпратил с голема чест. Нар. прик., СбНУКШ, 9. И ми одела мила Мария / от село в село, от кукя в кукя, / и ми отиде в майкино село, / в майкино село, вуйкова кукя, — / „Дарви ме, вуйко, жити Мария!“ Нар. пес., СбБрМ, 111. • Нар.-поет. Обикн. дар дарвам и дарчок дарвам. Тога им велит младо спаивне: / — Е, гиди вие, китени сватой! / Ал изан имат млада невеста / ръка да ба-цит, дар да я дярява? Нар. пес., СбБрМ, 92. Кога станее дома да си одят, / голем дарчок сите я дареа. Нар. пес., СбБрМ, 185. дарвам се страд.

ДАРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дарвам и от дарвам се.

ДАРВИНИЗЪМ, -змът -зма, мн. няма, м. Филос. Биол. Материалистическа теория за еволюцията на органическия свят, основана върху възгледите на Ч. Дарвин, английски естествоизпитател. Тя [теорията на Дарвин] беше възприета с голямо задоволство от повечето учени по онова време. С нея Дарвин утвърди в науката теорията за еволюцията на организмите и затова тя заслужено носи неговото име — дарви-низъм. ОБиол. X кл, 114.

— От англ. собств.

ДАРВИНЙСТ м. Спец. Привърженик на дарвинизма. Вайсман се обявява за дар-винист, но неговото учение в действителност отрича еволюцията. ОБиол. X кл, 71.

ДАРВИНЙСТКА ж. Спец. Привърженичка на дарвинизма.

ДАРВИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до дарвинизма и до Дарвин. Еволюционната теория на Дарвин наричат още Дарвиново учение.

ДАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от даря като прил. 1. Който е подарен. Подаде ни я [книжката] за спомен, че е идвал у нас, и ни изпрати в другата стая да четем.. Отпъдени по тоя начин в другата стая, почваме ние да четем дарената книжка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),

86. Но и при вас ще дойда непременно — / подобно обич за дарена обич, / подобно мисъл за дарена мисъл. А. Германов, М, 116

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл