Шофьорът потули някъде каиша и тулума с маслото, запиля се към оная жълта постройка,.., в която рано през пролетта монтираха дарака. Цв. Ангелов, ЧД, 156-
157. Те [жените] отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна. К. Петканов, МЗК, 242.
2. Ръчен уред със зъбци за влачене на вълна, коноп, памук и др. Цонка прибра празните чаши на табличката и ги занесе в къщи, па влезе, внесе дарак и вълна и седна до Пека да влачи. Т. Влайков, Съч. П, 65. Шумът на кълчищата и трептящият звук от острите игли на дарака пълнят стаичката с тъп, ленив и приспивателен напев. Елин Пелин, Съч. II, 99.
3. Даракчийница. Тя не може да се заблуди
— квартирата ми е близо до дарака, където е ходила сама толкова пъти. К. Георгиев, ВНП, 46. В градчето веднъж седмично ставаше пазар, народ всакакъв идеше,.., отделно пък жените на големи групи — те отиваха на градския дарак с чепкало да разбиват дреб. Й. Радичков, ББ, 121. Недовършеният скелет на тепавицата цял месец стоя непокрит на дъждовете, докато Дъбакът и Корчан кроеха план за дарак. Елин Пелин, Съч. I, 169.
— От тур. tarak 'гребен'.
ДАРАКОСАМ. Вж. даракосвам. ДАРАКОСВАМ,-аш, несв.\ даракосам,
-аш, се., прех. Влача на дарак (памук, вълна и под.), даракосвам се, даракосам се страд.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАРАКОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от даракосвам и от даракосвам се.
ДАРАКЧИ`ЙКА ж. Жена, която работи на дарак.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.
ДАРАКЧИ`ЙНИЦА ж. Работилница, в която се влачи на дарак вълна, памук и др. На спирката топуркат вързопи и чували с прясно разбита вълна в даракчийницата на Лехчево. Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. Дотътри някакъв стар дарак, нагласи го и започна да влачи вълна. Щом работата потръгна, започна да оставя в даракчийницата брат-чето си, а сам продължаваше да шета до Пловдив. Г. Караславов, ОХ III, 331. Драги ми господине, ти го превърна това гнездо на даракчийница, сума дреб набута в него! Й. Радичков, НВ, 111.
ДАРАКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дарак или даракчия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАРАКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие и поминък на даракчия.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник ..., 1941.
ДАРАКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. Мъж, който работи на дарак (в 1 знач.). ДИП „България“ — София — Княжево търси .. даракчии — мъже — 6 места. ВН, 1960, бр. 2721, 3.
2. Мъж, който притежава даракчийница и се занимава с даракчийство. От демократическата партия бе избран предишният кмет Гърмелов, а от широките социалисти — младият, наперен и амбициозен даракчия Катъров. Г. Караславов, ОХ Ш, 510. Не за конституционна монархия загинаха Ботев и Левски. Синовете на дюкянджиите и даракчийте забравиха кръвта на революционерите. Й. Радичков и др., ГСП, 129.
ДРАЧА, -иш, мин. св. драчйх, несв.у прех. Диал. Влача на дарак (вълна, памук и под.), драча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАРАЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дарак; малък дарак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от дарак. За подобряване организацията на производството и технологията се премина към двойно дребене на дарачната лента на дребовите машини. ВН, 1959, бр. 2512, 2.
ДАРАЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дарача и от дарача се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДАРБА ж. 1. Вродено качество, способност у някого за творческа дейност в областта на изкуството, науката, техниката и др.; дар, дарование, талант, надареност, заложба, даровитост. — Аз бих оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездар-ност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. За да направи Данте велик, съдбата му даде всички дарби. К. Величков, ПССъч. I, 313. Най-после той се оплака, че новите майстори, по-уче-ни и свършили училище, бяха подбили вече съвсем старото иконопиство. — Дарба имаш ти, голяма дарба! Тя ти е дарена от бога и на бога трябва да служиш с нея, а не на дявола. Й. Йовков, Ж 1945, 91-92. — Ра-фе Клинче, майко — каза той и не дочака отговора на Султана: — Ти, зная не го харесваш, но защо пък наистина... Той е човек с дарба, занаятът му е най-добър. Д. Талев, ЖС, 378. Такъв беше Георги Райчев — честен човек, самобитен писател. Най-ценна у него беше дарбата, която бликаше от всичко, написано от него — дарбата да наблюдава, да поглъща, да разказва. Н. Лили-ев, Съч. Ш, 38. Въпреки блестящите си ораторски дарби — а може би тъкмо поради тях — кариерата му западаше бързо, нещо, което не бе известно на нюйоркския адвокат. Д. Димов, ОД, 121. Карл XII, когото тии мислили за слаб съперник, ненадей
