бойно, / че да им пратиме „малаче“ сладко-пойно... К. Христов, ЧБ, 308.
— От рус. дальнобойний.
ДАЛНОБОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Далекобойност. Този [черешов топ] беше изкаран, за да опитат гърмежа, гюл-лето му и далекобойността му. Ив. Вазов. Съч. ХХП1, 123.
— От рус. дальнобойность.
ДАЛНОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който умее да предвижда, хода на събитията или действията много преди появата им, който вижда далече напред в бъдещето; проницателен. — Сега ми стават ясни думите на граф Игнатиева, на тоя прозорлив, далновиден мъж и държавник — тъкмо, неясно е бъдещето... Д. Спростанов, ОП, 209. По-благоразумните и по-далновидните люде се бояха от това разгорещяване на борбата, бояха се от един ускорен и гибелен за поробените край на тая борба. Д. Талев, И, 453. Не така мислеше кир Матеос. Далече по-далновиден, той веднага съобрази какви изгоди можеше да извлече за себе си, стига да узнае дали чорбаджи Гюро бе обещал на селските първенци да го подкрепи пред турските власти. А. Христофоров, А, 76. Далновиден политик. Далновиден ръководител.
2. Който съдържа или изразява такова предвиждане на развитието, на хода на събитията или действията много преди появата им. Според Дивисил Войводата е човек на днешния ден — не се вълнува от дълбоки и далновидни мисли. Това подценяване на Войводата е тенденциозно у Славейков. Лит. XI кл, 54.
3. Който е породен от такова предвиждане на развитието, на хода на събитията или действията много преди появата им. Дално-видна политика.
— От рус. дальновиднь1Й.
ДАЛНОВЙДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на далновиден. Навсякъде той хвалеше прозорливостта, далновидността, големия дух на Митхад
— а скритом го мамеше. Ст. Дичев, ЗС И, 263.
ДАЛОВЙТ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от дал; клонест.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДАЛТА ж. Диал. Длето.
— От Вл. Георгиев и др.. Български етимологичен речник, 1971.
ДАЛТИЧКА ж. Диал. Умал от далта.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАЛТОНЙЗЪМ, -зма, мн. няма, м. Недостатък на зрението, при който не се различават ясно някои отделни цветове — особено червеният и зеленият.
— От англ. собств.
ДАЛТОНЙК, мн. -ци, м. Остар. Далтонист.
— От Ст. Младенов, Речник на чуждите думи..., 1947.
ДАЛТОНЙСТ м. Мъж, който страда от далтонизъм. Кутиите за какао и кафе са украсени с камили, пирамиди и палми. Цялата тази екзотика е издържана в такива десени, като че ли е рисувана от далтонисти. ВН, 1960, бр. 2710, 4.
ДАЛТОНЙСТКА ж. Жена, която страда от далтонизъм.
ДАЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от дал; клонче.
ДАЛЯН м. Рибол. Съоръжение от колове и мрежи за ловене на риба, което се поставя в река или недалеч от морския бряг; та-лян. И тръгвам надолу, към заливчетата, към плитчините, където рибарите залагат мрежите си, където са даляните... А. Гуляшки, ЗР, 75. — Паскале, кажи какъв рибар бях на младини! А?.. Моят познайник продължи: — Далянът ми беше долу, до Зейтин бурун. Маслен кос му викате сега. П. Бобев, ГЮМ, 78. Имаше и някакви други морски риби, попаднали по една, по две в мрежите на даляна. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 9.
— Тур dalyan. — Друга (диал.) форма: д а л и а н.
ДАЛЯНКА ж. Диал. Епитет на далеко-бойна пушка. Убила го пушка далянка! Н. Геров, РБЯI, 275.
— От ит. (fucile) italiano „(пушка) италианска“.
ДАМ. Вж. давам.
ДАМ, дамът, дама, мн. дамове, след числ. дама, м. Диал. Обор. Тъкмо в тая минута чичо Митуш беше излязъл пред дама и видя, че воловете се връщат от кладенеца. Начаса той се повърна вътре, защото воловете щяха "да додат и трябваше да се настанят. Й. Йовков, АМГ, 8. — Има общински дам, там затварят такива намерени говеда. Г. Караславов, Избр. съч. VIII,
275. Грижа пък на дядо Габю бяха конете. Изчисти яслата под сайванта, затвори биволите в дама да не пречат. М. Яворски, ХСП, 166. Разтваряше стопанинът вратата/.. /и в двора втурваха се двата коня/.. / препускаха и цвилеха високо, / повдигнали глави, развели гриви, / додето ги в дама приберат. А. Дончев, С, 134.
— Тур. dam.
ДАМА1 ж. 1. Омъжена жена от състоятелните и образованите кръгове. Гостите задохождаха. Най-напред семейството на Костаки Аргиров,.., после бледобрадият дядо поп Сребро с попадията и двете си дъщери,.., почти едновременно с майора Грудова и жена му, прелестна и модна дама от висшия свят. Йв. Вазов, Съч. ХП, 36. И изучила беше доста добре вкусовете, привичките и нравите на столичните висши и особено офицерски дами, опознала беше техните слаби страни и лесно можеше да им
