Page:RBE Tom3.djvu/488

който яде много, тъпче се само от лакомия. Приказвам (сборувам) с гъза си. Просто-нар. Грубо. На инат, наопаки, безотговорно, нахално, грубиянски говоря на някого, без да се интересувам дали той ще се обиди и дали аз съм прав. Приставам си / пристана си на гъза. Простонар. Грубо. Отдавам се на ядене и пиене. Река ще гъзу добър ден. Диал. Грубо. Ще остарея и ще стана немощен. Ръцете ми са в (на) гъза. Диал. Грубо. Нищо не умея да набавя, крайно непохватен, несръчен съм. Сбъркал съм си на гъза дупката. Диал. Грубо. Слисал съм се, объркал съм се. С гъза си не поглеждам / погледна някого. Простонар. Грубо. Не обръщам никакво внимание на някого. С гъза си ще ми се смеят. Обикн. във 2 и 3 л. Простонар. Грубо. Предизвиквам присмех, ставам за подигравка, защото съм извършил или изработил нещо много нескопосано, много лошо. Седя (стоя) си на гъза. Простонар. Грубо. Не предприемам нищо, не се меся в нещо (обикн. от което няма да се получи някакъв резултат). Станал съм (вдигнал съм се) с гъза <си> нагоре. Простонар. Грубо. Без причина съм сърдит, ядосан; без настроение съм. Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та се назад и наопаки му върви. П. Р. Славейков, БП П, 148. Сядам си / седна си на гъза. Разг. Примирявам се с положението, съгласявам се с нещо. Турям си / туря си (турвам си / турна си) устата на гъза. Простонар. Грубо. Започвам да говоря безотговорно, нахално, грубиянски на някого, без да се интересувам дали той ще се обиди и дали аз съм прав. Ума ми е в гъза. Простонар. Грубо. Разсеян съм не мисля за това, което трябва; забравям. Уста до гъза, ръце

— в гъза. Диал. Грубо. За човек — който знае много да приказва, да отговаря, а не върши нищо. Устата ми са по-големи от гъза ми. Простонар. Грубо. 1. Много ям, лаком съм. 2. Зная много да приказвам, прекалено устат съм. Ушите ми са в (на) гъза. Простонар. Грубо. Не се вслушвам в това, което се говори, не слушам никого. Хваля се като агуптина с белия гъз. Диал. Грубо. Много се хваля (обикн. с нещо, което не притежавам и което никак не е за хвалене). Чакам да ми запалят сламата под гъза. Простонар. Грубо. Изчаквам, протакам нещо важно, без да мисля какво ще стане. Шетам си гъза. Простонар. Грубо. Ходя нагоре-надолу, насам-натам, развявам се без работа. Ще прокопсам като гол гъз в коприва. Диал. Ирон. Никак няма да прокопсам. Ще хвана жив огън с (в) гъза си. Диал. Грубо. Много ходя насам-натам, нагоре-надолу, разкарвам се непрекъснато. Яйце ми се пече на гъза. Простонар. Грубо. Много съм притеснен от нещо неприятно, което ме чака, от нещо, което трябва да стане веднага; на зор съм.

ГЪЗАР, -ят, -я, мн. -и. Жарг. Екстравагантен, модерно облечен младеж. Брат й е

голям гъзар — дрехите му винаги са последен писък на модата.

ГЪЗАРКА ж. Жарг. Момиче гъзар. ГЪЗАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Който се отнася до гъзар. — Виж каква гъ-зарска шапка си купих — всички се обръщат след мен.

ГЪЗАРЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Умал. от гъзар. Спортни сака имам, остава да си поръчам няколко панталона с модерна кройка, е, не съвсем широки като на гъзарчета-та, но все пак клош. К. Топалов, СТ, 67.

ГЪЗЕ, мн. -та, ср. Простонар. Грубо. Умал. от гъз; гъзец, гъзица, гъз ле, дупенце.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Простонар. Грубо. Прил. от гъз. Гъзно черво.

ГЪЗЕНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от гъзя се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪЗЕНЦЕ, мн. -а, ср. Простонар. Грубо. Умал. от гъзе; гъзец, гъзле, гъзица, дупенце. Бий гъзенце, да не бият гъзище. Пос-лов., П. Р. Славейков, БП 1,41.

ГЪЗЕР м. 1. Простонар. Всяка от двете месести и закръглени половинки на седалищната част на човека и на някои четириноги (Ст. Младенов, БТР I). Ранен бил в гъзера. Ст. Младенов, БТР I, 489.

2. Задна част на нещо. Делчо секна огън, запали голям къс прахан, забучи го на един дълъг прът и приближи към гъзера на топа. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 124.

3. Диал. Тъп край на яйце (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Дъно, долна част на нещо. Той [бай Коста] само посяга с широкия нож на диня-та към опашката (по-скоро това й е шапка) и динята: Тра-ас! — чак долу през гъзера (бившият цвят, който я ражда), линията начупена като светкавица, вътре червено, та се не трае. Д. Цончев, ЛM, 46-47. Ми не фърли [овчарят] яболка во вода, / първ яболко остана над вода; /.. / а трекьото на гъзер паднало. Нар. пес., СбБрМ, 77.

ГЪЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Който има голям гъз; дупест.

ГЪЗЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзенце, гъзица, гъзле.

О Изсучи конец, завържи гъзец. Диал. Ирон. Казва се за човек, който обича сладки ястия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЬЗЕШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Гъзешком.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГЪЗЕШКЙМ нареч. Диал. Гъзешком. ГЪЗЕШКОМ нареч. Простонар. Грубо. С гъза, със задната част напред; гъзешката.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.