5. Рядко. Гърло. Маца Чучурска,.., развълнувана нададе неочаквано тънък, писклив глас от широката си гуша: — Ох, на майка милото! Д. Талев, ПК, 241. Застаряхме с бабата и гледаме току да преживеем.. Па и защо ли ни е повече.. Две души — две гуши. Кр. Григоров, Н, 79.
6. Рядко. Стомах. — Бог да прости мъртви души, на живите пълни гуши. Елин Пелин, Съч. II, 17. Народа ми не го бива, / песни си не слуша, / само търси да напълни / празнота си гуша. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 252. Лошо нещо гуша гладна! / Бях принуден да открадна. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. Споменй душа, напълни гуша! Погов. Ст. Младенов, БТР I, 486.
О Ендемична гуша. Мед. Заболяване, свързано с увеличение на щитовидната жлеза, което се дължи не на възпаление или ново-образувание, а главно на недостиг на йод в храната и в питейната вода в определен район, в определена местност. Класически е примерът на ендемична гуша, причинена от липсата на йод в храната, във водата и във въздуха. ВН, 1960, бр. 2696,4.
> До гуша. Разг. Извънредно много, във висока степен, до краен предел. В тия дни Найден Загорски бе затънал до гуша в работа. В. Геновска, СГ, 108. —Днеска тука, у нас, во сека къща работа до гуша. Д. Талев, ПК, 253. И едва сега [Урумов] разбра, че Аврамов навярно е разчитал на своето откритие. Колкото и да беше неприложимо в обикновената практика, пак би му донесло нещо. Навярно е задлъжнял до гуша на приятели и роднини и не е виждал никакъв начин как да се разплати. П. Вежинов, НБК, 178. Дохожда ми / дойде ми (идва ми) до гуша. Разг. Обикн. се. Много ми омръз-ва, дотяга, става ми съвсем непоносимо. Види се, много трябва да бяха измъчени и угнетени бедните хора, сигурно и на тях дългата война беше им дошла до гуша, както беше дошла до гуша и на фронтоваците. Г. Караславов, ОХ П, 51. — Нонке, защо ли ти са деца!.. —До гуша са ми дошли моите. К. Петканов, ЗлЗ, 193. — Случвало ли ти се е да пиеш до късна нощ с отегчителни глупаци, когато целият свят ти идва до гуша? Д. Димов, Т, 516. На връщане той [Лука Макрев] седна не при шофьора Ицко отпред, в кабината, а отзад,.. И без друго приказките на Ицко за разни автостопад-жийски мацета му бяха дошли до гуша. Й. Попов, СЛ, 9. Под гуша да се забрадиш. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да жалиш за свой близък човек. Правя (направим / направя, напълвам / напълня) гуша<та>. Нов. Разг. Неодобр. Придобивам, спечелвам много пари, голямо състояние (обикн. от бизнес, сделки или по нечестен, незаконен начин). Направи гуша от далавери. Синджир ти на гуша. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да бъдеш сурово наказан, да те пратят в затвора (употребява се за крадец). Стъпвам / стъпя на гушата на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да стане покорен, послушен, подчинявам някого на волята си, обикн. с грубост, насилие. — Зарадвахме се и ние: ще имаме работа, ще стъпим на гушата на сиромашията и ние. П. Велков, СДН, 319. Хващам / хвана (улавям, стисвам / стисна) за гушата някого. Разг. 1. С насилие накарвам някого да извърши нещо, насилствено принуждавам някого за нещо. — Тук Бърдоква и Дамян искат да им опрости болярин Десимир оброка, а пък в Търново царицата е хванала гражданите за гушата: „Дайте!“ Купците, технитарите и тъкачите са писнали от царските побирчии. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 316. — Ти луд ли си? С какво ще храним тази войска? От-де ще вземем пари? — Отдето сварим — отговори спокойно Стоянович; — ще разбием Куршум хан, Отоманската банка или ще хванем за гушата Кочо Калчев. С. Радев, ССБ П, 57. 2. Поставям някого в трудно положение, измъчвам някого. — Затънали сме до уши в стари данъци. Знаеш, сушави години бяха. Бирници и лихвари са ни хванали за гушите. В. Геновска, СГ, 210. — Като ти са много децата, вика, и немотията те е стиснала за гушата, дай ми най-малкото! Ако излезе стока, може да я наредим някак си, да го осиновим. Кл. Цачев, ГЗ,
235. 3. Разправям се с някого сурово, жестоко и го сразявам. А Данко Харсъзина,.., беше се остъклил срещу бай Ганьо и като че го питаше с очи: „Я кажи бе, бай Ганьо, кажи бе, брате, кого да хвана за гушата, кого да изритам из вратата навън?“ Ал. Константинов, Съч. I, 304. Хващаме се / хванем се (улаваме се / уловим се) гуша за гуша; хващаме се / хванем се (улавяме се / уловим се) за гуша<та> <гушите>. Разг. 1. Скарваме се помежду си остро до бой или се сбива-ме. Вечер в своята колиба дигаха скандали, дори на два пъти се хващаха за гушите. Те не можеха да разделят по равно плячката. Гр. Угаров, ПСЗ, 334. 2. Обикн. в се. в мин. или в бъд. вр. Изпадаме в крайно враждебни отношения помежду си, започваме да враждуваме ожесточено, съвсем си разваляме отношенията. И оттук нататък пренията ни загубиха всякаква последователност. Още малко и съвсем щяхме да се хванем гуша за гуша. Черемухин, ПД, 17. Запасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения мужду младите и старите и се намесват.. Ала тяхната намеса,.., усложнява още повече положението и забърква такава една каша, че в края на краищата самите сватове се хващат за гушите. Св. Минков, РТК, 170-171. 3. Влизаме в ожесточен бой помежду си, започваме помежду си ожесточена борба. — Русия дойде до Цариград, възкресе стара България след пет века, а ние [македонците] тука рано или късно ще се уловим с агите гуша за гуша. Д. Талев, ПК, 771. — В Овеч има сега
