Page:RBE Tom3.djvu/437

ГРЪЗДЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грапав (в 1 знач.); гръздав. Гръзделив път.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРЪЗДЕЛЙВОСТ, -тта, мн. -и, ж.

Остар. и диал. Отвл. същ. от гръзделив; грапавост. По-главните от свойствата на телата, които ся наблюдават от осязани-ето, са топлина и студ.., гръзделивост и гладкост. Й. Груев, КЛ (превод), 9.

ГРЪК, гъркът, гърка, мн. гърци, м.

1. Мъж, който по произход е от основното население на Гърция. Новият наместник беше архимандрит.. Видя се странно на преспанци, не беше грък по народност, а беше с руси коси и червеникава брада, с млен-нобяло лице и с ясносини, зеленикави они; люде с такава външност бяха редки между гърците. Д. Талев, ЖС, 133. Накрай самия град полето беше черно със свят. Безбройно множество турци, гърци, евреи, мъже, жени, деца бяха излезли да ни причакат. К. Величков, ПССъч. I, 51.

2. Гражданин, поданик на Гърция.

— Друга (остар. книж.) форма: г р е к рус.

ГРЪКЛЯН м. Разширение в предната част на трахеята при дишащите с бели дробове гръбначни и човека; ларинкс. Гръклянът заема горната част на дихателната тръба. Състои се от няколко хрущяла.. Гръклянът на човека е не само дихателен път, но и орган на гласа. Анат. УШ кл, 93. Дихателната система се състои от следните части:., горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян. М. Василев и др., ВБ, 31.

— Друга (остар.) форма: гръклан.

ГРЪКЛЯНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гръклян. Гръклянов хрущял.

ГРЪКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Гърция и гърците; гръцки, напр.: гръко-български, гръко-римски.

ГРЪКОМАН и ГРЪКОМАНИН, мн. гръкомани, м. Гъркоман, гъркоманин. В началото на октомври Гоце беше вече оттатък Вардара.. Сега, е тоя край, на всяка стъпка между гръкомани и куцовласи, той проявяваше всичкото обаяние на едно искрено слово и всичката привлектелност на една светла душа. П. К. Яворов, Съч. П, 227. Чорбаджийките посрещаха с присмех загрижеността на другите жени: те бяха надъхани от мъжете си с омраза към тия, които се лъчеха от тях, гръкоманите. Цв. Минков, МЗ, 29. А тоя х. Иван беше .. един фанатик гръкоманин, който се беше разорил в борба против народа си. А. Страши-миров, А, 166-167. Мрази той българското, а ние., сами се изяждаме: едни сме гръкомани, други туркомани и мъчно се намира у някого любородно сърце. А. Христофоров,

А, 136.

ГРЪКОМАНИЯ ж. Гъркомания. Нека бъдем уверени, че борбата между гръцкия елемент и българския .. не ще са забави да са реши в наша полза. Тогаз, освободени от сяка мъчнотия, от сяка гръкомания, българите ще станат един голям народ. Тур. СбПер. п П, 131.

ГРЪКОМАНКА ж. Гъркоманка.

ГРЪКОМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гръкоман и до гръкоманин; гъркомански. Гръкоманският фанатизъм отива дотам, че през 1885 година по нареждане на гръкоманския кмет на града.. Асеновият надпис на крепостта се изчуква с длето, за да не съществува никаква следа от българска история в околностите на Станимака. Н. Хайтов, А, 54. Сичките гръцки вестници са занимават днес с това: трябва ли патриархът да са откаже от двете гръкомански махали в Пловдив .. или не. С, 1872, бр. 32, 253.

ГРЪКОМАНСТВО, мн. няма, ср. Гъркомания. Изпратен в Пловдив., той [Любен Каравелов] чисти наргилето на кир Яни.. и учи езика на боговете — и на фана-риотите, за да плюе с отвращение върху всяко гръкоманство през цял живот. П. К. Яворов, Съч. Ш, 238.

ГРЪКО-РЙМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до древна Гърция и Рим, до гърци и римляни; гръцко-римски. Особено богати [в музея] са материалите от пър-вобитното общество и от времето на гръко-римската древност. Ст. Михайлов, БС, 185.

ГРЪКОФЙЛ м. Гъркофил. Против Фалмераера възстанале немските гръкофи-ли или оние високоучени професоре, които получават по 4 хиляди талира годишно да отварят очите на немските младежи. СбС, 38.

ГРЪКОФЙЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гръкофил; гъркофилски. Гръкофилски-те изявления от устата на първите дейци по възраждането ни странно звучат днес на ушите ни, но те заслужават проверка. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 652.

ГРЪКОФЙЛ ство, мн. няма, ср. Гъркофил ство. Българете, които и по-преди не бяха доволни от Расим паша, когото тие обвиняват в гръкофилство, възнегодуваха против него още повече. Расим паша произхожда от турчин и от гръкиня. С, 1872, бр. 46, 366.

ГРЪКОФОБ м. Гъркофоб.

ГРЪКОФОБСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гръкофоб; гъркофобски. Който иска впрочем да разбере тия две партии — гръ-кофилската и гръкофобската — няма освен да погледне на нашите днешни политически партии. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 654.