та ръка се поставя под вратлето и гръб-нето, като палецът и показалецът обхващат лявото рамо на детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 27. — Гладно ми е, бе дядо! — хленни внунето .. Детето въздъхва и отпуща ръка върху топлото гръбне на котето. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Какви ли рибки със златни гръбнета и със сребърни коремчета ще припляскат във въздуха! 3. Среб-ров, МСП, 61.
ГРЪД, гръдта, мн. няма, ж. Гърди (в 1 и
3 знач.). Тя любовно го [детето] попритис-на до себе си, разтвори с една ръка пазва и взе да го намества на гръдта си. Ил. Волен, МДС, 41. Едната, русокоса, говореше нещо с левент момък.., но другата приковаваше погледа на отеца .. „Какъв стан, каква гръд!“ М. Смилова, ДСВ, 49. Свещта освети продълговатите, груби черти на лицето му, широката му слабо обрасла гръд, която се подаваше под разкопчаната риза. Д. Спространов, С, 38. Наистина недалеко от Сара лежеше едър бял гълъб с пронизана гръд. Ст. Загорчинов, ДП, 259.
ГРЪД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Грозен. Гръда е жената, ама работна й е ръката.
2. Горд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се отнася до гръд и до гърди. От мускулите на гърдите по-важни са големият гръден мускул, който участвува при движението на ръката в раменната става и междуребрените мускули. Анат. VIII кл, 32. Шаранът плува с перки. Чрез гръдните и коремните перки тялото стои в нормал-но положение или се насочва вдясно и вляво. Зоол. VII кл, 67. Всяко ребро се залавя подвижно с единия си край за съответните гръдни прешлени, а с другия си край — чрез хрущял за гръдната кост. Анат. IX кл, 27.
2. За глас, смях и под. — който е с нисък, плътен тембър. Гласът беше слабо дрезгав, но гръден, изговорът ясен, с особена плът-на сочност. К. Константинов, СЧЗ, 54. После той [моят спътник] събра полите на зелената си шуба и докато влакът летеше в тъмната нощ., продължи да разказва с топъл гръден бас. Н. Хайтов, ПП, 61. Наредени една до друга, бързаха Янините дружки. Белите им менци лъщяха и леко кънтяха от гръдните им смехове. К. Петканов, СВ, 65. Топлият гръден алт е на Бойка, тя пее със сърце. РД, 1949, бр. 11, 4.
О Гръден кош. Анат. Предната горна част на тялото при влечугите, птиците, бозайниците и човека, представляваща кухина, съставена от ребра, които отзад са свързани с прешлените на гръбначния стълб, а отпред
— с гръдната кост, чрез еластични хрущялни връзки. Гръдният кош играе важна за-щитна роля, тъй като в него са разположени редица важни за живота вътрешни органи и анатомични единици (сърце, бели дробове, аорта). Ал. Гюровски, АЧ, 120.
> Гръден чай. Разг. Чай от различни билки за успокояване на кашлица. Медикаментозното лечение също така зависи от формата на хроничния бронхит. При сухия хроничен бронхит предписваме., гръден чай.., инхалации с натриев бикрбонат и пр. М. Василев и др., ВБ, 58. Гръдна болест. Разг. Туберкулоза. Лицето му бледо, сегиз-тогиз покашлюва. Признаци на гръдна болест се отбелязват у него. П. Тодоров, Събр. пр П, 415. Гръдна жаба. Разг. Сърдечно заболяване с пристъпи на болки зад гръдната кост; ангина пекторис, стенокардия. Поради прекъсване на артериалното кръвоснабдяване в съответната област настъпва така нареченият миокарден инфаркт.. Това състояние клинично се проявява чрез така наречената стенокардия или органическа гръдна жаба. Ал. Гюровски, АЧ, 286. Гръд-но дете; гръден младенец. Старин. Дете, което бозае; кърмаче. Караманол слизал в селата, дирел жена с гръдно дете, давал й да накърми сирачето и пак хващал планината. А. Дончев, ВР, 19. Върху големи скърцащи каруци лежаха старци между покъщнина, жени следваха отзад с гръдни младенци, дрипави и изтощени. Ст. Загорчинов, ЛСС, 119.
ГРЪДНО. Нареч. от гръден (във 2 знач.). Ако човек не познаваше актрисата и тя гърбом му заприказваше, би помислил, че жената, която говори, е усмихната. Ал-товите й тонове звучаха гръдно и меко. Ст. Грудев, АБ, 152. Гръдно се провикна непознат делия: .. / „Либе, отвори ми!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42.
ГРЪДОБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е болен от гръдна болест; туберкулозен.
2. Като същ. гръдоболен, гръдоболна, гръ-доболно, мн. гръдоболни. Човек, болен от туберкулоза. Впрочем необяснимо е защо той, болен от туберкулоза човек, не е направил крайната стая., своя спалня.. Дали защото е искал да блести с широко жилище пред своите гости или тогава още никой не е разбирал значението на южното изложение на спалнята за здравето на хората и особено за здравето на един гръдоболен? Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 342. Санаториум за гръдоболни.
ГРЪЗДА ж. Диал. Подутина на дърво.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГРЪЗДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грапав (в 1 знач.); гръзделив. С чувство осязание можем да познаем дали е предметът гладък или гръздав.., остър или тъп. НКАФ (превод), 107. Ако тръкнем клечица за паление (кибрит) о гладко равно лице, тя няма да ся запали; ако ли я тръкнем о гръздава повърхнина, веднага ся запалва. И. Груев, Ф (превод), 89.
