Page:RBE Tom3.djvu/378

От Читалие
Версия от 19:30, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ГРАФОМАНИЯ ж. Болезнена страст към писателство у лица, лишени от писателска дарба.

— От гр. урафю ’пиша' + ^lavia 'лудост'.

ГРАФОМАНКА ж. Жена, която страда от графомания.

ГРАФОНИМ м. Книж. Писателски псевдоним, който се състои от отделни букви, цифри или други знаци. Литературният критик Георги Бакалов се е подписвал с графонима 4/2 и 4,2 като зад отделните цифри е криел инциалите на собственото и фамилното име по реда на буквите в азбуката. Л. Ницолов и др., PЛT, 261-262.

ГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до граф. За Плеханов Толстой си остава само аристократ и той постоянно напира на графската му титла. Г. Бакалов, Избр. пр, 394. А за украшения на графския палат обраха всичките по-добри мобили в града. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 100-101. Вед-наж те [войниците] намират някъде е тила красиво украсен графски бастун с дръжка от еленово рогче. П. Вежинов, НС, 46.

О Графски прах. Остар. Хинин.

ГРАФСТВО, мн. -а, ср. 1. Земя, която е владение на граф. Той разделил цялата си държава на графства, в които графовете управлявали като царски наместници. И. Груев, КВИ (превод), 72.

2. Крупна административно-териториална единица в Англия, Ирландия, САЩ, Канада и някои други държави. Парламентът издал закон [в Англия], според който били отнети или намалени депутатските места на слабо населените графства. Ист. X кл, 56.

3. Графска титла.

ГРАХ, грахът, граха, мн. няма, след числ. граха, м. 1. Едногодишно или многого-дишно растение от семейство Бобови с шу-шулковидни плодове с кръгли зелени зърна, които се употребяват за храна. Pisum sativum. Нагоре, до полите на гористото бърдо, се простират градини, повечето от които са били посети с грах и соя. Г. Кара-славов, Избр. съч. Ш, 31.

2. Плодът на това растение — малки топ-чести зелени зърна, от които се приготвя ястие. Сготвих грах за вечеря, защото децата го обичат.

3. Ястие, приготвено от зърната на това растение. Ще вечеряме грах. II След числ. Разг. Отделна порция от това ястие. Вземи два граха в стола.

ГРАХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението грах или до неговия плод. Граховото зърно се е надуло и иска да пръсне шушулката, за да погледне земята. К. Петканов, В, 103. „Вижте тези две малки грахови семена; аз сега ще ги пусна в мре-жицата и след няколко време вий ще видите как те ще почнат да растат.“ ИЗ 1874-1881,67. Грахова шушулка. Грахови стъбла.

2. Който е приготвен от плода на грах. Струваше му се, че никъде другаде по света хората не умеят да правят, такава грахова супа, както майка му. Бр. Йосифова, БЧМ, 61. Грахово пюре.

3. Разг. За цвят — който е светлозелен с жълтеникава отсянка като плода на грах. Рокля в грахов цвят.

ГРАХОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма и големина на грахово зърно. Гердан от граховидни мъниста.

ГРАХОВЙНА ж. Диал. Грахово стъбло.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГРАХОЛ м. Диал. 1. Обикн. събир. Черни, подобни на грах зърна, примесени в жито; грахор (Н. Геров, РБЯ).

2. Суграшица. Зиме понякога вали грахол. Ст. Младенов, БТР 1,471.

ГРАХОР м. Диал. Обикн. събир. Грахол (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАХОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Остар. и диал. Прил. от грахор. Хлубек и Щипт наскоро са издали един таблични преглед, от който са види, че зародишата на тютюненото семе трае 9 год....; крас-тавиченото, лененото, грахорното — 8 години. Ступ., 1875, бр. 6,48.

ГРАХОТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на малки заоблени късове. Разсърди се лудо-младо / и разсърди добра коня / .., / прекара го през планини / и низ камене грахотливо. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 499.

ГРАХУЛКА ж. Диал. Обикн. в съчет.: На грахулки. На млаки топчета. Брашнената каша не стана хубава — на грахулки е.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ГРАХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грах (във

2 знач.).

ГРАЦАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Грача, гракам.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГРАЦАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Зяпам. Недей граца на вятъра, ами си гледай работата. Ст. Младенов, БТР, 471.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГРАЦАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от грацам1.

ГРАЦАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от грацам2.

ГРАЦЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. За кост, скелет — нежен, тънък. Само при грацилен гръден кош могат да се доловят трептения на гръдната стена при