ството, взехме си по за пет лева един паспорт и в 6 часа следобед .. отпътувахме през Загреб-Фиуме за Венеция. СбАСЕП,
169.
3. Рядко. Кметство.
ГРАДОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За облак — който носи градушка. Чух как селяните се оплакваха, че през лятото градоносен облак очукал нивите им по полето и те не могли да приберат зърно жито. А. Спасов, С, 19. Появиха се на небето черни градоносни облаци като подгонени гигантски чудовища. Ив. Карановски, Разк.
I, 72.
ГРАДОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с градостроител-ство. Градостроителите и инвеститорите имат важното задължение да мислят за по-бързото изграждане на нашите градове в чертите на благоустроената им територия. РД, 1959, бр. 261, 2.
ГРАДОСТРОЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до градостроител и до градостроителство; градоустройствен. В 15 ч., на 4 юли, бе дадена строителна линия от градостроителния отдел при Столичния народен съвет и първата смяна от софийската трудова градостроителна бригада .. започна работа. ОФ, 1949, бр. 1499, 6.
ГРАДОСТРОЙТЕЛСТВО, мн. няма ср. Дейност, свързана с планирането и изграждането на градове; градоустройство. Отделните теми, които са разработени в различните сектори на палатата, се отнасят по-малко до икономиката на страната.., отколкото до известни постижения в областта на учебното дело, съобщенията, градостроителството. ОФ, 1958, бр. 4319, 3.
ГРАДОУСТРОЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с градоустройство. Възстановяването на Варшава стана национална задача, която мобилизира не само градоустроителите, но, и целия народ. Т. Горанов и др., ПА, 75-76. В дейността на градоустроителя се използват за ориентация и най-различни статистически данни, изразени в диаграми. Т. Горанов и др., ПА, 109.
ГРАДОУСТРОЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до градоустройство; градостроителен. За задоволяване социал-но-здравни и битови нужди са предвидени кредити за кухни и трапезарии,., болници и др., както и за благоустройствени и градоустройствени цели. РД, 1949, бр. 17, 5. Градоустройствен план.
ГРАДОУСТРОЙСТВО, мн. няма, ср.
1. Дейност, свързана с планирането и изг-аждането на градове; градостроителство. В оклада за дейността на районния народен съвет през 1959 година .. се каза, че централно място в работата на изпълкома през годината заема въпросът за градоустройството и жилищното строителство. ВН, 1959, бр. 2630, 2.
2. Наука за планиране и изграждане на населено място.
ГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до град1, който е свързан с град1. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми. Й. Йовков, В АХ, 28. Бившето областно управление на полицията се намираше на главната улица, недалеч от градския площад. Ем. Манов, ДСР, 29. На една по-дълга маса, пред хотела .. беше насядала градската интелигенция. М. Георгиев, Избр. разк., 251. Обикновените занаятчии и дребни търговци, които обхващали по-голямата част от градското население, съставят дребната буржоазия. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. Градска баня. Градски часовник. Градска библиотека. Градска градина. // Който е типичен, характерен за гражданите и за бита на града. Всред тая градска нареда, пред полиците с книги, обшитата с гайтани сливенска носия на Па-найота се делеше. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Цяла мъка беше за нея докато се научи да се храни на градската трапеза, да държи вилица в ръката си,., да не мляска като дъвче. Д. Талев, И, 380. Драга чу комплимента и почна да облича само народна носия. Госпожата не можеше да я гледа .. — Да махнеш тези дрехи — догдето си тука, ще ходиш с градски. Г. Стаматов, Разк. П, 123. Мишо се разприказва. Думите му бяха градски и старият на места трудно ги разбираше. Г. Караславов, СИ, 307. Нашта белетристика все още остава прикована о селото: Т. Г. Влайковь Михалаки Георгиев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев не дадоха — и не дават — почти нито стра-ничка от градския живот. А. Страшими-ров, ЕД, 3.
2. Като същ. градски м. Жарг. Обикн. в обръщение. Съгражданин. Потупа шофьора по рамото: — Карай, карай, градски! Право на средата на сбора. В. Ченков, ЗХ, 162. Той ми е градски.
О Градска мрежа. 1. Съвкупност от маршрутите на градския пътнически транспорт (трамваи, тролейбуси и автобуси). Билетите .. важат за пътуване от и до която и да било трамвайна спирка на градската мрежа. ОФ, 1950, бр. 1811, 2. 2. Електрическа или телефонна инсталация на цял град. При телефона непрекъснато дежуреха хора, а един от пазачите бе натоварен да наблюдава електрическата и телефонна жици, които свързваха склада с градската мрежа. Д. Димов, Т, 276. Градски отпуск. Воен. Временно освобождаване на войник с право да излезе от района на военното поделение, без право да излиза от района на населеното място. Дни на приятна отмора и време за градски отпуск. Няколко часа извън казар
