2. Старин. Укрепено селище или част от селище; крепост. Камбаната от кулата престана да звъни. В същия миг забиха камбаните на църквата в градището, а после, звънко и разногласно, подеха и всички църкви от долния град. Ст. Загорчинов, ЛСС, \19. След ден хиляди сборници понесли далеч славата на Ахъчелеби, на ахъчелебийския деспот Рамадан-бега и на мряморното градище на връх Родопи. А. Страшимиров, А,
200. Защо българите са позволили на Ники-фор да се подвизава из равнината, а не са отстоявали всяко свое градище? В. Мутафчиева, ИКМ, 24.
ГРАДЙЩЕ2, мн. -а, ср. Увел. от град1. Той се поизвърна след Бориса, приподигна рамена — какви ли няма да срещне човек нощно време в това градище. Д. Талев, ГЧ, 392-393. Голям град е този, цяло градище.
ГРАДЛЕ, мн. -та, ср. Рядко. Пренебр. Умал. от град1 (в 1 знач.). И гледаш на тази харта пътя през Ниагара. Че то няма път!.. Тук-там за хатър написано с мик-роскопически букви по някое градле. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 56.
ГРАДЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Рядко. Пренебр. Умал. от градле. Приятно ми е, прия-тно ми е... да видя такива хора в туй град-ленце. Кой се надяваше? Ст. Костов, М, 37.
ГРАДОБЙТ, мн. няма, м. Диал. Градо-битнина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАДОБЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За растение — който е бит от град. Омъчените хора изправяха градобитните стръкове на пипера и доматите, разваляха кръстци и набиваха в стрънта подгизнали-те снопи. С. Северняк, ОНК, 119.
2. За период от време — през който пада, бие град. Чернюви имаха добри лозя, все по Райкин бряг. Но не беше добре, че бяха все по една страна: в градобитна година, убиваше се всичко. А. Страшимиров, А, 136.
3. За място, местност — където често пада, бие град. Буря ще мине през полето да ни намокри като кокошки, гръмотевици понякога ще се сринат отгоре ни — краят ни е много градобитен и гръмотевичен. Й. Радичков, ББ, 106.
4. За облак — градоносен. Като тътен на далечен градобитен облак долитаха глухите бумтежи на тъпаните. Г. Караслвов, С,
75. О, разказвай, ветре, / облак градобитен, /запази ти, боже, / нива с плод й житен. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 223.
ГРАДОБЙТНИНА, мн. няма, ж. Събир. Посеви, лозя и под., унижощени от градушка. Като надникна в празния хамбар, сякаш тогава се сети да попита жена си: — Какво става с градобитнината? — Идва комисия
— отвърна Стана, — казаха, че ще се заплати нещо. Кр. Григоров, ТГ, 83.
ГРАДОК м. Диал. Град2; градушка. Зададе се тевен облак, / по облако ситна роса, / по росата едър градок, / по градоко мътен порой. Нар. пес., СбНУ XLVIÜ, 76.
ГРАДОЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Индив. Обикн. за машина, оръдие — стенобоен. За къде са тия товари огромни, / кола низ безкраен, цвилящи коне, / тез полкове, тия тежки градоломни / машини
— за кой град, за кое клане? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 29.
ГРАД ОМ нареч. Нар.-поет. Като градушка; в голямо количество, обилно. Дворе метит Ангелина млада, / дворе метит гра-дом сълзи ронит. Нар. пес., СбБрМ, 126. Тъжна жега. Градом пот / се от морно чело рони. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 27.
ГРАДОНАЧАЛНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Кмет. Кметът на Пловдив замина за Света гора, научихме лично от градоначалника. НТ, 2000, бр. 197, 17. Депутат ще се състезава за градоначалник в Пловдив. ДТ,
1999, бр. 164, 2. Градоначалникът поздрави столичани за празника на София.
2. Остар. Главен началник на полицията в един град. Още през нощта моята къща беше заобиколена от войници и стражари, предвождани от градоначалника на Пловдив, който искаше да ме отведе в градона-чалството. СбЦГМГ, 246. „Веригаров го арестува градоначалникът!“ Ив. Вазов, Съч. XXIV, 87.
ГРАДОНАЧАЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до градоначалник и до градоначалство.
ГРАДОНАЧАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Градоначалнически. — Ако ти навреме не се откъснеш от тия хора, не ти вещая добро. Няма да направиш и стъпка напред. — Какво наричаш ти стъпка напред? Да размахвам градоначалската ка-лъчка? Това ли? Благодаря. В. Геновска, СГ, 180.
ГРАДОНАЧАЛСТВО, мн. няма, ср.
1. Остар. Главно полицейско управление в голям град. Какви са тия приятни надежди, които софийските граждани, без разлика на политически убеждения, възлагат на новия управляющ делата на градоначалство-то? Ал. Константинов, Съч. I, 60. В ония години пътуванията в чужбина ставаха без каквито и да е формалности.. Паспортът, който беше без портрет, можеше да се получи в София от градоначалството, в провинцията — от местните административни власти за няколко минути срещу такса от пет лева. К. Константинов, ППГ, 108.
2. Остар. Сграда на градско полицейско управление. Стаменков излезе от къщи вече гневен.. Отиваше в градоначалството. А. Страшимиров, А, 116-117. На другия ден отидохме в общината, после в градоначал-
