господко зват. Диал. Умал. от господ; божичко; божке. Дано та вълци и кучета изедеха, господко. Нар. пес., СбНУ XI, 163.
ГОСПОДНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Господарски. Па си прати Тодора везира, / да си види Роксандра де-войкя, / дали може царица да бъде; / на сва земя госпожа да бъде, / господнева госпожа да бъде. Нар. пес., СбНУ XLIII, 145.
ГОСПОДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който е на господ, бог или е свързан с господ, бог; господен. Кой където намери нещо, то си е негово, защото „земята е господова и когото обича господ, нему го казва.“ С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 490. Па се свали [Секула] от негова коня, / та падна на земля господова, /.., / метани чине на небо, на земля. Нар. пес., Христом. ВВ П, 115. — Мила мамо, що си ме родила, / нали питаш, право ще ти кажа. / Ни са смея на суха вечера, / на солта и лебо, и вино червено — / вечерта йе, мамо, господова, / това, мамо, юнаци вечерат. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 35.
2. Който е на господ (във 2 знач.); господарски. Лепа Маро деспотова, / деспотова, господова, / лепа Мара турчин води, / турчин води цар My pad бей. Нар. пес., СбНУ XLVm, 73.
— Други форми: господьов, господев.
ГОСПОДСКИ1, -а, -О, МН. -И, прил. Остар. и диал. Господен. Израелтяните празнуваха суботата по заповед божия .. А ние, християните, празнуваме господския ден, тоест неделния, за возпоменание на возрождението наше. А. Гранитски, ПР (превод), 123-124. Два ангела летяха, по престоли господски, / китки цвете китяха, / райски песни пеяха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 240.
О Господски празници. Диал. Религиозни празници в чест на Исус Христос (Рождество, Богоявление, Възкресение и др.). Тия светли господски празници, от Коледа до Ивановден са празниците на децата. Ив. Вазов, ИСМ, 30.
ГОСПОДСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Господарски (в 1 знач.). Им ставила [Митреица] господска вечера /и им сложи вино и ракия. / Ядет, пиет кралеи, банеи. Нар. пес., СбБрМ, 184. Малко е бисе-рево зърно, а се носи на господска шия. По-гов., П. Р. Славейков, БПI, 263.
ГОСПОДСТВАМ, -аш и ГОСПОД-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. над, в. Господар съм на нещо, разпореждам се, властвувам като господар; госпо-дарствам, господарствувам, господарувам. Върху високите плата., някога римските стратези са градили укрепления.. Оттук те са господствували над долините, населени с роби — мизи и траки. 3. Сребров,
Избр. разк., 184. Дубровнишката флота е господствувала над Адриатическо море. Б. Пенев, НБВ, 17. Македония била управлявана от цар. Царската власт обаче била ограничена, защото местната родова аристокрация запазвала самостоятелността си и господствувала в планинските области. Ист.У кл, 1980, 156. Земя божия ширна и плодна — / само братски да я разделят. / А не както едни [народи] се овълчили / да господстват над целия свят. Н. Маранго-зов, НПС, 101.
2. Прен. Имам силно влияние, надмощие някъде или над някого или нещо. В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение., ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. Ш, 176. — Нашият народ сега бързо крачи напред,.., защото се ползува с голяма свобода, защото днес гос-подствуват у нас либерални начала. Т. Влайков, Съч. ГП, 55.
ГОСПОДСТВАНЕ и ГОСПОДСТВУ-ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от господствам и от господствувам.
ГОСПОДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който господствува, който се издига над другите. Господствено положение.
ГОСПОДСТВО, мн. -а, ср. Книж.
1. Осъществяване на пълна политическа власт над някого или нещо; владичество. По-будните селски люде не можеха да търпят повече турското господство. Д. Та-лев, ПК, 450.
2. Пълно надмощие, превъзходство над някого или нещо. Нейното [на фирмата] господство бе признато и всички се съобразяваха с неоспоримата й мощ и влияние. П. Спасов, ХлХ, 9. Вътрешната търговия се развивала бавно поради господството на натуралното стопанство и феодалната раздробеност на страната. Ист. УП кл, 42.
3. Религ. Само мн. Един от деветте ангелски чина, първият от втората триада в йерархичната подредба. В средата той [Захарий] изписа.. Светата тройца и около нея деветте ангелски чина..: най-напред архангелите,.., после се редеха господствата, власти, престоли. Вл. Свинтила, СЗЗ, 354.
4. Остар. В съчет. с притеж. местоим. му. Учтиво назоваване на високопоставено лице, негова милост. Разбирам, господството му иде от провинцията и всичко го омайва и той е във възхищение... Ив. Вазов, Съч. XI, 187. — Господа — извика Паскал, — ето управа.. Идва господство му тук, отваря, като мя няма мене, насилствено вратата на къщата ми. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 40. — Кажете на господство му, че аз, който представлявам руското правителство на великия руски народ, нямам онова време да ги моля формално. НБ, 1876, бр.
37, 145.
