менград! /Да бъде волята господня! Тя, която / над всичко бди, ще бди над нашето дело свято. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш,
226. Мойсей се възкачил на планината, та зел там от Бога две каменни плочи (скри-жали), на които били написани тия десет заповеди господни. Д. Манчев, НН (превод), 35.
2. Който е характерен за господа; божи. Като живеех в Света гора, аз срещнах веднъж св. Максима Кавсокаливите и както ти мене, попитах го за същото: държи ли умна молитва и как познава блогадатта господня. Ст. Загорчинов, ДП, 219. Господня сила. Господня милост. Господня премъдрост.
3. Който е свързан с Господа и с християнската религия; Божи. Бъди стълб непоколебим на църквата господня, дръж чист, без плевели винограда, що Бог ти е поверил. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. — Мир вам, мир вам, простени бъдете! — тържествено се раздаваха из храма господен гласовете на тримата божи служители. Хр. Смирнен-ски, Съч. Ш, 121. Той [владиката] уверяваше опечалените, че не било време за сълзи, а за хвалебствени песни, защото душата на божия раб оттук отивала направо в селенията господни. Ст. Дичев, ЗС I, 549. И не крадец, а ангел господен беше снел от него тоя мъченически венец. Й. Йовков, Ж 1945, 236.
О Господня молитва. Книж. Молитвата „Отче наш“. — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седим мирни.. Насилят ли ви пък да влезете в църква, не се противете. Само четете мислено гос-поднята молитва и после пост си наложете! Ст. Загорчинов, ДП, 459. Лето господне. Остар. Книж. Година (поредна, броена от рождението на Господ Исус Христос). Дооре, ама къде 1852 лето господне.. на чичо ми Гандю дойде доста нанагорно, годината се случи лошава. П. Незнакомов, ЖВ, 4.
ГОСПОДИН, зват. -е, мн. господа, (пренебр.) -овци, м. 1. Обикн. пред фамилно име или пред название на професия, длъжност, чин — учтиво назоваване или обръщение към мъж у нас. Когато към четири часа следобед приятелите се изправиха пред двуетажната жълта сграда, вратата неочаквано се отвори и оттам излязоха кало-ферският даскал и синът му Христо. — Добър ден, господине учителю! Ст. Дичев, ЗС I, 324. Мадам Стаменова поглежда пак и към Виктор, първоначалното й пренебрежение се сменя от очевиден почтителен интерес, тя като че ли съобразява нещо:
— Господинът е приятел на Захари? Или се лъжа? — Не се лъжете. Др. Асенов, ТКНП, 108-109. Контът изпрати лодка с писмо и подаръци до господина началника на галерата „Свети апостол Павел“. Д. До-бревски, БИ, 31. Господин Минчев, заповядайте тук! А Господин, посланик, моля да ме уведомите за случая. • Книж. Удвоена употреба в обръщение за изразяване на почит към духовно лице. Царят си отиде. Митрополитът се заоглежда — къде се бави повиканият да се яви? .. И ето, като стъпваше тежко, навъсен и почти без лице,.., един силен като борец човек прекоси двора и дойде при митрополита.. — Твое високопреосвещенство, господине господине свети отче, да благослови Бог, брате! Д. Добревски, БИ, 289. Негово високопреосвещенство господин господин Неофит. Ст. Младенов, БТР I, 459. // Само зват. Гражданско обръщение към мъж. — Най-големият номер мъжки обувки са на долния рафт, господине.
2. Учтиво назоваване на мъж с градска външност, обикн. възрастен. В коридора във всички посоки тичащи хора,.., възпитани господа с меки обуща и димящи лули, всякакъв пъстър свят и всякакви възгласи на различни езици. Й. Радичков, В, 250-251. А Лука и Геро, Тенчо и Лазар сега вече са господа с фракове и цилиндри, нищо че отдолу са обути с дълги, при това цветни долни гащи. К. Странджев, ЖБ, 75. Рояци кон-тешки облечени господиновци и накитени дами надвечер минават по широкия плоч-ник край тютюнджийницата. Ив. Вазов, Съч. X, 122.
3. Назоваване, титулуване на учител или преподавател. Господинът по математика каза, че утре ще правим контролно.
4. Диал. Притежател на дом и имот; стопанин. Тебе пеем, станинине, / тебе славим, господине: /много здраве бог ти прати. П. П. Славейков, Съч. I, 117. Станинине, господине, / тебе пеем, чорбаджине! Дойдойме mu coa вечер, / coa вечер на вечеря. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 23.
ГОСПОДЙНЧО, мн. -вци, м. Пренебр. Назоваване на мъж, обикн. в обръщение. Бащата нервно възразяваше, че не може да говори с общи приказки. Първо Македон да се вразуми сам. Как иначе баща му ще се унижава и ще издейства необходимото, а господинчото ще вземе и с лека ръка да откаже изпросеното. Ама ще си затвори очите. Да се оправя сам в живота като всички. И. Велчев, КЕЛ I, 56. — А ти, господинчо!
— прекъсна го Венев. — Ти немаш ли тай-фа? Събрал си около себе си неколцина дърдорковци.. Партия правиш. Д. Талев, ГЧ, 157. Че аз какво ти се меся! — Искаш да се месиш, господинчо, ама аз няма да ти позволя, няма! Г. Караславов, С, 155. — Ти си проподнал човек и по-скоро се махай от селото ни.. Аз съм българин, господинчо, и няма да оставя чужди крак да стъпи в нашата земя! К. Петканов, МЗК, 236. Кметът изгледа момъка през дебелите стъкла на очилата си и без да го покани да седне, направо го захока: — Това ли ти е работа на тебе, господинчо, да адвокатствуваш на ония вагабонти. А. Гуляшки, Л, 470.
