Човек, който си придава важност; горделивец. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било .. Едното рекло: „отвори ми път да мина“. Другото отговорило: „я виж го, какъв големец е станал? Връщай се назад; аз по -напред се качих на моста“. Христом. ВВ I, 57.
ГОЛЕМЕЯ, -ееш, мин. св. големях, прич. мин. деят. големял, -а, -о, мн. големели, несв., непрех. 1. Ставам по-голям, по-едър. Ставаше ми леко-леко от тия думи, та се затичвах, премятах в ръце калта и дорде се обърне човек, тухлата заемаше вече своето място в редиците, които от минута на минута големееха. Кр. Григоров, ОНУ, 58. Слагаше ръце върху накоравяла-та си утроба и ужасът отново полазваше душата й. С всеки ден тя чувствуваше как онова страшно нещо расте, големее, проличава и като че ли насилва да я предаде на хората... Г. Райчев, ЗК, 80.
2. Прех. Диал. Правя нещо да стане по-голямо, по-едро. Само лежиш и спиш, ручек, ве-чера поеке от нас ядиш и нищо на тебе не-ма да клааш, само мео го големейш. Нар. прик., СбНУ XIV, 105.
ГОЛЕМЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. големях се, прич. мин. деят. големял се, -а, -о, мн. големели се, несв., непрех. Давам външен израз на чувство за превъзходство над другите, държа се високомерно, надменно; гордея се, надувам се. Мъжът й се случи строг и скъп на думи, а прокрай него и тя свикна да приказва малко с хората, да се държи настрана от тях и да се големее. И. Петров, НЛ, 72. — Кога сме имали от Го-роцвет офицери, Тане... Е, имаше един от царската армия, ама той се големееше толкова, че не ни и познаваше. К. Григоров, ТГ, 71. Много се големеете, господин Ефремов! Поне веднъж елате на нашите вечеринки. М. Грубешлиева, ПИУ, 64.
ГОЛЕМИН м. Диал. Народно название на месец януари. Ще видим кой ще е по-ху-бав. — Големин ели Малкушан. БД I, 77. Ако погърми през големина (януария м-ц), ще е чирук дъолет. СбНУ VII, 139. Де се е чуло, видяло,/ сред зима гърмеж да гърми,/ в сред зима в сред големина! Нар. пес., СбНУ XLVIII, 38.
ГОЛЕМИНА ж. 1. Частта от пространството, което един предмет заема, определена чрез специфичните за този предмет пространствени измерения (дължина, ширина, височина); размер. Четки от различни големини бяха натопени в очукан и смачкан съд. И. Йовков, Ж, 1945, 137-138. Къщата на дяда Добря Гюзеля беше керемидена,.., със соба средня големина на изток. Ц. Гинчев, ГК, 54. Редакционният и технически персонал въртеше циклостилния цилиндър, подреждаше листовете по големина и съдържание. К. Ламбрев, СП, 284. Големината на баобаба ще се покаже още по-чуд-на, ако се научим, че това древо също така разрастова с корена си и в земята, колкото и над земята. К. Смирнов, 3, 95.
2. Количествена стойност, размер на нещо или числена величина на нещо. Отскочилите по разни посоки частички [газ] ще ударят срещнатите и ще ги разпръскват на разни страни.. При ударите частичките променят и големината на скоростта си. Физ. X кл, 1951, 65. Защо при съкращение на дробите не се изменява големината им? А Кърджиев, А, 89.
3. Качество на голям (в 1 знач.); едрина. Надали съществуваше друго по-едро памучено семе, лъскаво, гладко. И макар че беше съвсем скромно, тихо и кротко, другарите му не го обичаха. Пък кой знае — може би му завиждаха на големината. П. Бобев, ГЕ, 78.
4. Качество на голям (в 3 знач.); значител-ност. Като се увери чрез бръз поглед из стаите за големината на Цонкиното зло-щастие, той приближи учителката, дръпна я за рамото и я извика. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 138. Всеобщата и дълбока скръб, предизвикана от смъртта на великия художник, не се е виждала достатъчна на опечаления народ, за да изрази големината на загубата. К. Величков, ПССъч. Ш, 174.
5. Само ед. За време — продължителност, траене; времетраене, дължина. С такова улисване големината на нощите й се виждаше по-малка. Ст. Младенов, БТР I, 449.
6. Прен. Остар. Гордост, големеене. „Аз ся подигравам с твоята слабост и твоя гняв и искам да смаля твоята големина, като тя положа под властта на твоите същи поданици.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 19.
7. Остар. Величие. След други един век неговите владения са са простирали далеч навътре в трите материка на Стария свят и пристигнало бе до най-високия връх на големина и слава. С. Бобчев, СОИ (превод), 11. Святослав дойде на сговорното място с каик в пътнишките си дрехи, просто и сам си тегляше лопата дори до брега, дето Цимисхия го посрещна с царска големина заедно с големците си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176-177.
ГОЛЕМЙЦА1 ж. Диал. По-стара етърва или зълва.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛЕМЙЦА2 ж. Диал. Голям, едър плод, зърно. Гели бери, гръличка,/ да тя мама нахрани/ бяла пшеница големица. Н. Геров, РБЯI, 232.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛЕМЙЦА3 ж. Жена на големец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
ГОЛЕМИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от голям; възголям; големшък. Противоп. мъничък. Близо до мъртвите .. стоеше по-големичко девойче и някой бе побързал да върже черна кърпа на главата му. Д. Талев, ГЧ, 358. Градчето, не по-голя
