Page:RBE Tom3.djvu/268

От Читалие
Версия от 19:26, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


дето снежни чуки се смееха, озарени от кръвта на залязващо слънце. Н. Райнов, ВДБ, 15. Понятията дълг и чест винаги са се покривали в съзнанието на нашия народ. И затова всяка пълна всеотдайност на една идея, мисъл, задача има своята голгота, но и своето безсмъртие. Е. Каранфилов, Б Ш, 91. Голготата и спасението на българите тогава минаваше през Дунава и вие вървяхте прегърнали своята участ. Н. Ники-

Îopoв, ПВ, 9.

Прен. Тежко изпитание, страдание, мъка.

— Откак човек живее изгонен от рая след грехопадението на прародителите, светостта на удостоените да седят отдясно на Бога се мери с усилията им да победят Каина и със способността им да издържат всеки своята голгота. Д. Добревски, БИ, 27. Драмата е личен кръст, път към голгота, дълго страдание, което почти няма приемлив край въпреки неизбежното видимо примирение... Ив. Спасов, БС, 143. Ще дойде край на твоята [на родината] голгота, / на робството, оковите и мрака. Н. Вапцаров, Избр. пр, 1951, 148.

— От евр. през гр. уоХуснЗа.

ГОЛГОТЕН, -тена, -тено, мн. -тени, прил. Книж. Който се отнася до голгота (във 2 знач.); крайно мъчителен. Сломи ме в дъл-гий път и в пътя — кръст голготен, / и ето ме сега на връх ридът самотен / аз чакам своя край. Ц. Церковски, Съч. I, 255.

ГОЛГОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до Голгота (хълм в околностите на Йерусалим, където според Евангелието е бил разпънат Исус Христос). Превечний Бог Отец отгоре на голготските гори е пожертвувал въпло-щеннаго сина своего еднородного. Ф. Велев, КР (превод), 17.

ГОЛЕМАН м. Диал. 1. Човек, който се големее, който си придава важност; горделивец, грандоман. Но дека да се дене / той сам сега? Къде глава да подслони? /На, го-леманът син взема да му тълкува / щом стъпи на прага, че било срамота, / баща му и сега потури да обува. К. Христов, Избр. ст., 162.

2. Много едър човек, исполин, великан (Т. Панчев, РБЯд).

ГОЛЕМАНА ж. Диал. 1. Жена, която се големее, която си придава важност; горде-ливка, грандоманка.

2. Много едра жена.

— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГОЛЕМАНИН м. Диал. 1. Големан (Ст. Младенов, БТР).

2. По-голям брат (Т. Панчев, РБЯд). ГОЛЕМАНКА ж. Диал. Големана.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941.

ГОЛЕМАНОВЩИНА1, мн. няма, ж. Качество на големан (в 1 знач.); грандомания. Въпросът за лично превъзходство, изразено в лична гордост,.., грандомания (го-лемановщина),.., не смущаваха безгрижието на неговата [на селяка-задругар] главна грижа. Ив. Хаджийски, БДННI, 152.

ГОЛЕМАНОВЩИНА2, мн. няма, ж. Книж. Стремеж към големство (по името на герой от комедията на Ст. Л. Костов „Голе-манов“); грандомания. Талантът на Сарафов бе обещаващ, събиращ като във фокус много и различни способности. Само такъв талант можа да роди понятия.., „голема-новщина“, „тартюфщина“, „хлестаковщи-на“, станали нарицателни. Ст. Грудев, ББ, 98. Сарафов отиде нарочно до Казанлък, за да се запознае с прототипа на Големанов .. Големановщината стана нарицателно понятие. НК, 1958, бр. 6, 6.

ГОЛЕМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който се отнася до големан (в 1 знач.); грандомански (Ст. Младенов, БТР).

2. Който е едър, голям; исполински, гигантски. Между наричаните [имена] има: оголе-мявани, които показват предметите голе-мански или по-големи, отколкото им е ис-тата големина: детище, столище. Ив. Бо-горов, СИНЕ, 8.

ГОЛЕМЕЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от големея.

ГOЛEMÉEHE2 ср. Отгл. същ. от големея се. Но извънредно странен като човек, с вкостенели вече навици, с нетърпимо за новоосвободените, засилващо се с възрастта големеене,.., новият перфект не би могъл да се задължи повече от четири месеца. Т. Жечев, БВ, 66.

ГОЛЕМЕНЕ ср. Отгл. същ. от големея се. Сега, като са видя развързана в язика и освободена от Обровата клетва,.., който е по-хубавичек и богат, него ще да земе. Тъй си бълнуваше глупата Рада, коя от големе-не вече не знаеше и как да се преструва. Ил. Блъсков, РК, 26. А млада, глупава Еленка,., поусмихва са и без големене повиква ту тази си дружка, ту онази, за да играят при нея. Ил. Блъсков, ПБ, 52.

ГОЛЕМЕЦ, мн. -мци, м. Разг. Човек с високо обществено или служебно положение. — Не знам. Питай големеца! — отговори му частният секретар, като посочи с глава кабинета на министъра. Д. Калфов, Избр. разк., 241. Местните големци се бяха събрали, за да се срещнат с него — с Рой Смит, водача на работниците, зад когото стояха повече от един милион души и го следваха неотклонно и вярно. Бр. Йосифова, БЧМ, 105. — А-а, тъй ли, какво чувам: май нещо големец станал? — Скоро и министър ще стане. Н. Нешков, Н, 204. Победоносният Варнава се връща в столичния си град и за пир свиква 6t своите палати всички знатни големци от своето царство. К. Величков, ПССъч, УШ, 260. // Пренебр.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл