вете туй, ами давайте манлихерки, не с голи ръце не се върви срещу войска! — троснато каза той. Ем. Станев, ИК, Ш и IV, 447. 2. Без инструменти. — Докато не поправи часовника, да не ми го водиш тука. Лицето на Илийка се изкриви и обезвети.. „В тоя полумрак и с голи ръце да поправя часовник!“ Ст. Чилингиров, ПЖ, 64-65. С голо око. Остар. Без микроскоп, телескоп и под. У всяко растение има по стотини малкиистаици, които с голо око ся не видят. Й. Груев, Лет., 1873, 171. С две голи ръце. Разг. Извънредно беден. Из улиците на преобразения град плъпнаха сухи, измъчени, окъсани тракийски и македонски бежанци, които бяха истински пролетарии
— само с по две голи ръце. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Шега (майтап) на (по) голо. Разг. Неподходяща шеговита забележка, която се прави с нещо, което е за сметка на човека, към когото е отправена. Не се шегувай, че е загубил чантата с ръкописите, защото там има и важни документи. Това е шега на голо.
ГОЛ, голът, гола, мн. голове, след числ. гола, м. 1. При футбол и други спортни игри
— вкарване на топката във вратата на противниковия отбор. Куп момчета тичаха подир парцалена топка, ритаха я, блъскаха се и от време на време радостно викаха: „Го-о-о-л! Девет на два!“ П. Проданов, С, 24. Същността на играта се заключва именно в спортния двубой между два отбора (два колектива), всеки от които се стреми да вкара максимално количество число голове в противниковата врата и да защити собствената си врата. В. Ангелов, Ф, 5.
2. Врата, ограден участък от спортен терен, в който се отправя топката при игра на футбол, хокей, водно поло и др. Башашкин мигновено закри с тяло посоката към вратата. Какво можеше да направи Колев? — Или да преодолее Башашкин, или да бие незабавно, макар че положението беше крайно неудобно за удар в гола. П. Вежинов, ДМ, 54-55. Златен гол. Нов. Спорт. 1. Правило, възприето при някои, обикн. футболни турнири, според което първият вкаран гол в продължението след редовното време решава изхода от мача. При равенство в редовното време ще има две продължения от 15 минути, в които ще важи правилото за златен гол. ДТ, 2000, бр. 159, 34. 2. Първият вкаран гол в продължението след редовното време, който носи победа по силата на това правило. Шест минути преди дузпите националният отбор на Парагвай получава златен гол и отпада. НМ, 2000, бр. 21, 6.
— От англ. goal ’врата; цел’.
ГОЛАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Футболист, който вкарва най-много голове при мач; голмайстор.
ГО ЛАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Малкото на птица, което е още без перушина; голишар.
2. Гол охльов.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛАК2, мн. -ци, м. Остар. и диал. Голтак; голан. Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти no-зле. Ив. Вазов, Съч. VI, 17.
— Е, тъй като е, нека бъде някой съвсем голак, че и него да храня! Ил. Блъсков, ПБ II, 8. Аз съм голак, нямам си ничто. Й. Груев, (превод), КН 4, 31. —Богдане, наши войводо, / Босул е босак и голак, / Босул е страхлив, мурдарин; / Босула да си не вземаш. Ц. Церковски, Съч. П, 178.
ГОЛАК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Ястие от спанак, брашно и оцет.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГОЛАН, мн. -овци и -и, м. Диал. Голтак; голак. — Е кой ти е крив? И я не съм... или не, крив съм, че кога ми се примоли някой, не зема да го изпъда, ами давам парите си на такива голановци... Хр. Максимов, СбЗР, 25. Книгите, дето ти носи Стояно-вич, ти развалиха ума и си зела да тичаш подир такива голановци. Ив. Вазов, МЧ,
37. Дари добре золана, да не дариш голана.
Н. Геров, РБЯ I, 237. Йедно време господ одеше по света да го оправи и не можа, та сега че го оправат голанете, що немат куче за що да ги фане. Нар. прик., СбНУ XXV,
42.
ГОЛАНА ж. Диал. Жена, която е много бедна; беднячка, голка. — Добро утро ти, безгащано! — Добре дошла, голано! Н. Геров, РБЯ 1,231.
ГОЛАЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от голак (в 1 знач.); голишарче. Бате Коле държеше в ръцете си птиче гнездо, вземаше от него голачетата и цели ги гълташе, като замижаваше срещу слънце. К. Петка-нов, СВ, 103. Тогава дядо Костадин погледна земята и забеляза стъпките си. Като птичи гнезда личеха върху пръстта. Колко много голачета се хранеха от такива човешки стъпки! К. Петканов, СВ, 192.
ГОЛАЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от голак2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛАЧЕ3, мн. -та, ср. Диал. Кожухче без ръкави. Долу, на двора под чардаците, стояха или клечаха на плочите тълпа бежанци, свиваха се в опърпаните си голачета и чакаха. Д. Рачев, СС, 9.
ГОЛГОТА ж. Книж. 1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел (по името на височина над Ерусалим, където според Евангелието е бил разпънат Исус Христос). А бранниците вървяха на смърт — за свои и за чужди. Те бързаха към своята голгота,
