Page:RBE Tom3.djvu/266
Мустафа ага, силица не ни остана от хаир-съзи, от походи и войска... Гола душа спасяваме, Мустафа ага... В. Мутафчиева, ЛСВ П, 281. Гола снимка. Разг. Фотография на човек, който е необлечен, без дрехи. Мия намерила голи снимки на доведената си дъщеря от азиатски произход Сун И в едно от чекмеджетата на Уди. Господин Алън е обикновен воайор? 168 часа, 1992, бр. 37, 27. Гол-голенйчък; гол-голичък. Разг.; Гол-голненичък. Диал. 1. Който е без дрехи, съвсем необлечен. „Разправят, че я виждали [врачката] нощем в потайно време да бере церове по скалаци и гори гола-голеничка, както я майка родила.“ Ил. Волен, МДС, 105. 2. Който няма никакви материални средства, никакъв имот; крайно беден. Бър-зията придойде,.. и завлече долния край на нашето село. Отнесе ми къщурката.. Огра-бини реката, останахме голи-голенички. А. Каралийчев, НЗ, 154. Гол-голопар. Диал. Съвсем гол (в 1 знач.). Гол и бос (бос и гол). Разг. Много беден. В него [контраадреса] се описвало най-несносното положение на населението,.., обесените и безбройното множество голи и боси батачани и перущенче-ни. К. Странджев, ЖБ, 28. Гол като сокол; гол като тояга (пушка). Разг. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства. Милка: (..) Тая покъщнина е негова? Цонка: Не, всичко е мое почти (..) — той дойде гол, като сокол, како. Беднички сме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 114. А Добри Вълчев? — С жена и седем деца, гол като тояга, само с един хляб и две работни ръце дошъл от ямболското село Палаузово. Ст. Станчев, HP, 198. Янко Гъбишев дойде гол като пушка, я го, стана първият търговец в околията. Г. Караславов, СИ, 302. Гол меч (нож); гола сабя. Извадено от ножницата оръжие с цел за отбрана или нападение. Страшен огън отворили mue от прозорците на поменатата къща срещу нападающи-те турци.. Рад, с гол нож в ръката, изляз-вал няколко пъти навън да зема пушките на избитите войници. 3. Стоянов, ЗБВ II, 158-159. Конниците го спогнаха с голи саби... Ив. Вазов, Съч. VIÜ, 150. Гол сред вълци. Книж. Който е беззащитен, безпомощен и сам във враждебна среда. Изведнъж се оказа, че тези хора не са склонни на най-ма-лък компромис, за благодеяние — да не говорим. До един настръхнаха срещу мене. Бях гол сред вълци. Започнах бързо да премислям как да обърна разговора и предложението си. Дето сите <турци>, там и гол Асан (Хасан). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че действа и той като всички, че не се дели от мнозинството. — Белким и чешмата ви е тука? ..
— прекараха си всички, та и ние; дето сите, там и гол Хасан... Сега сме рахат. Н. Хайтов, С, 110. До голо. Разг. Напълно, съвсем. Купувачът., имаше едно-единствено изискване: да се опразни къщата до голо! С. Северняк, ИРЕ, 213. Насреща — ме-талическосиви скали, които вятърът е съблякъл до голо от снега. На места те са така изшилени,.., че дори снежинка не може да се задържи по тях. Бл. Димитрова, Лав., 82. Имам <само> две голи ръце. Разг. Беден съм, нямам нищо. Вие гражданите се жените със зестри. Вие търсите моми с пари .. Сиромашка щерка съм. Имам само две голи ръце... Н. Попфилипов, РЛ, 74. На гол корем (тумбак) чифте пищови. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може. Нова ограда, хубава градина, а чита-лищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови. Чудомир, Ст, 1970, бр. 1258, 2. На голо. Разг.; По голо. Диал. 1. Направо върху тялото. На такъв обесник трябва да се ударят двадесет и пет тояги на голо. А Виновен за цялата тревога беше Дунъо — стрелочникът от гарата. На такъв обесник трябва да се ударят двадесет и пет тояги по голо. В. Нешков, Н, 86-88. От тая посока се зададе човек, яхнал по голо кафяво магаре — пред него припкаха десетина овце и агнета. Ст. Мокрев, ЗИ, 351. 2. Неподзедствено до тялото. Докато Димо да се обърне и да стане, Плявата бръкна в джеба му, измъкна парите, мушна ги на голо в пазвата си. К. Пет-канов, МЗК, 288-289. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си. Чудомир, Избр. пр, 32. 3. Направо върху земята; на непост-лано. А трапезата ги чака — / Маца мечи, вий отдолу. / И те, както вечер всяка, / сядат на пръстта, на голо: / (българите не са глупи — / всяк имота оценява: / сядането стола чупи, / а чергата похабява). Ив. Вазов, Съч. IV, 44. Оставам/ остана на голите бани. Диал. Бивам измамен, излъган. Други ще пипнат бандитите, а той ще остане на голите бани. С. Чернишев, ВМ,
142. — Неговата [на щъркела] бабичка си-гурно е излязла по-пишкин и е заминала за топлите страни. Там си е залюбила друг щъркел, та нашето „началство“ ще остане на голите бани. Ем. Станев, ЯГ, 96. Отделям/ отделя от гола душа (гърло). Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъ-кмила сума други неща за внука си. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. Толкоз години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Избр. съч. X, 55. С голи ръце. Разг. 1. Без оръжие. Из храстите, почти пред нозете им, изскочи заек .. Те не му обърнаха внимание. Даже младият, който в друг случай би хукнал да го гони с голи ръце, счете това за неуместно. Н. Стефанова, ОС, 160. Я оста
