Page:RBE Tom3.djvu/210

чат: /.. / — Повинен е! Повинен е! — ecu викат, /показват го глупавите му дела. Oct., 1879, бр. 2, 1.

4. Който противоречи на разума, на здравия смисъл; нелогичен, неразумен. Тези глупави обреди го възмущават, както и нейното недоверие към него. Ив. Вазов, Съч. XXVI,

101. Всички почнаха да викат, да негодуват, да хулят българина, правата му и глупавите закони. Елин Пелин, Съч. IV, 126. А тетка Бисера все такива приказки измисляше, неуместни и глупави. И все ще никне, където не й е мястото, ще се намеси, където никой не я кани. Д. Талев, И, 379. Глупава постъпка.

5. Който е лишен от съдържание и разумно основание, който е безпредметен, безполезен; безсмислен, празен. — Ти, Палю —.., — зарежи тая глупава служба, стига си скитал по градовете. Елин Пелин, Съч. Ш, 43. Животът на братята му,.., на селяните и на всички тук му се виждаше прост и глупав. Елин Пелин, Съч. ГИ, 20. — Не, Панко, не — .. Злото със зло не може да се излекува, а само с обич и с добро.. Това е глупава работа, чичо Семо. Ти тупни злия по главата и наведнъж ще премахнеш злото. Д. Ангелов, ЖС, 133. // Който е неоснователен, неуместен, излишен. Той се ядосваше на себе си, искаше да надвие това глупаво стеснение, да се държи свободно. И. Йовков, ЧКГ, 16. Аз напразно исках да задуша това безпричинно, глупаво безпокойство. Ив. Вазов, Съч. ХП, 82. Кажи, от тъмно зло гнетими, / на що възлагахте тогаз / надежди глупави. П. К. Яворов, Съч. I, 20.

6. За положение, ситуация и под. — който е неловък, неудобен, неприятен за някого, излагащ някого. Защото има ли по-неприят-но нещо за едни доктор, по-глупаво положение, отколкото да се окуми в дома на един свой болен, който има нужда вече от поп? Ив. Вазов, Съч. IX, 77. Дори и Димитър,.., и той се шегува с Никола, който сам беше се поставил в смешно и глупаво положение. Й. Йовков, Разк. I, 57. Поставя го в най-неестествени и глупави, в най-унизи-телни положения, за да го стъпчи накрай като муха или червей. Л. Стоянов, X, 36. Не разбра дали Марина го е познала, но му стана ясно, че случката е неприятна и глупава. Д. Фучеджиев, Р, 57.

7. Разг. Пренебр. За който се смята, че е незначителен и незаслужаващ внимание. Амнистия! Че каква работа има той с някаква си глупава амнистия? Ал. Константинов, Съч. I, 34. Да си гледаш детето,.. А не само да ми везеш тия глупави гоблени. М. Грубе-шлиева, ПП, 287. В същност какво е донесла тя в неговия дом? Да, тази масичка е нейна, и... друго?.. Да — и тая глупава „ан-тична“ ваза! Д. Калфов, Избр. разк., 342. За миг всички потънаха в дълбок размисъл. По лицата им се беше изписало негодувание и покруса — някаква глупава римска стена проваляше всичките им намерения, всичките им кроежи. Д. Спространов, С, 42-43. Проходът на Републиката,.., нямаше да бъде завършен навреме. И то заради какво

— един глупав дъжд ни попречи!... Кл. Ца-чев, СШ, 134. Пред мене стоят няколко глупави играчки, които са ми дошли до гуша,.. Сега? Какво да правя? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 12.

8. Като същ. глупав<ият> м, глупава<та>

ж., глупаво<то> ср., глупави<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който е с ограничени умствени способности или е неопитен, наивен. „Ето ти дрехи за мен — помисли си царят.

— Щом ги облека, ще мога веднага да познавам кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност; ще мога също тъй да различавам умните от глупавите.“ СЦ (превод), 77. Искам да я годя таз вечер с един мъж богат и благоразумен, а тази глупавата стои, та ми казва, че не иска ни да го знае, а камо ли да го земе. М. Балаба-нов, С (побълг.), 40. С глупав на път не ходи. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 137.

ГЛУПАВИНА ж. Остар. 1. Само ед. Качество на глупав човек; глупост. — Е, кажи му, но се примири, все ще се затулят на хората устата и нему ще му поотлекне;.. От гняв ли, от глупавина ли, от дявола ли е било, но казал го. Ц. Гинчев, ГК, 159. Tue [царете] царуват и надуват са на престолите си само и само от глупавината, слепотата и детинството на народите; а прос-вещените народи тряба да им свалат булото и да им покажат, че тие са дадени от Бога не да им робуват, а да служат на народа. БГ, 1870, 6.

2. Обикн. мн. Глупави прояви, постъпки; глупост. Аз със своите си глупавини и на тебе докарах мисъл и жалост. В. Друмев, И, 8. Но често, при зрелището на лудориите и глупавините, които ни забавляваха, неволна тъга се пораждаше у мене. Ив. Вазов, Съч. XI, 20.

ГЛУПАВИЧКО. Нареч. от глупавичък. Хубавки лица, които се смеят,.., без да знаят и те защо, малко глупавичко се смеят, но благо и хубаво. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 28.

ГЛУПАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от глупав (в 1, 2 и 3 знач.); въз-глупав. Пеню — глупавичко и хилаво момче

— се навърташе понякога у дядо Димови и му помагаше в работата. Ц. Церковски, Съч. Ш, 158. — Тя се е пошегувала, дядовото,.., пък вие, нали сте мънички и глупавички, мислите, че е наистина — казваше на внучката си старецът. Ст. Марков, ДБ, 491. — Много сте глупавички! — каза козата на яренцата си и поклати глава с укор.

— Всеки може да ви излъже! А. Каралийчев, ТР, 104. Той беше дребен човечец, с глупавичко лице, но твърде весело — от сват