ГЛУМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от глумлив.
ГЛУМОСВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Закачам някого, отправям към някого шеги; задявам, глумя, глумувам. — Е, то си е ваша работа — засмя се Коритаровица и излезе, изпроводена от шумния смях на младите. — Какво те глумосват? — запитаха я жените в пруста. X. Русев, ПЗ, 133-134.
ГЛУМУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Глумосвам. То беше една заран в празник; пред срещния обущарски дюген на някогашния калфа се бяха застояли млади обущари, глумуваха и се смееха, а Черньо бързаше да довърши един чифт поръчани за този празник обуща. А. Страшимиров, А, 139.
ГЛУМЧО, -то, мн. -вци, м. Остар. Книж. Глумец. Слав: Дръж се, гарвановски треперко! (Изважда сабята си). Гавраил: Брани се, стари глумчо! Ив. Вазов, Съч. XX, 81.
ГЛУМЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Остар. Книж. Глумя се. — Не помрачавай бъдния вечер, ами дай прасето, че е хранено на мляко, а пък аз нямам мезе за виното — глумеше Драгой. Ив. Вазов, Съч. ХП, 61. Като го слушам, аз си мисля, че ние българите още не знаем да водим занимателен разговор и да глумим без обида за някого от присъствующите. Ив. Вазов, Съч. ХУП,
34. Мощният възглас на Дика към живите заглуши цяла София и Vivos voco почна да се употребява подигравателно по адрес на всеки, който обичаше да глуми с политическите въпроси. Бълг., 1902, бр. 449, 2. ГЛУМЯ СЕ несв., непрех. 1. Шегувам се, закачам се с някого. — Ще сляза, чакай само да видя добре ли сме направили с теб покрива, здраво ли сме заковали гредите и дъските. Че ако духне вятър, да не ги отнесе в гората — пошегува се Ивайло. — Не се глуми, Ивайло, малко сърдито отвърна жената. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 280.
2. Подигравам се, присмивам се на някого. Ти, дето търси бога и тайната на двата свята, а сега като вълк ходиш, с всичко се глумиш и злобиш, можеш ли да се продадеш за доброто на някого? Ем. Станев, А, 197. Той все още си мислеше за сродяване с чорбаджията и не искаше да слуша как се глу-мят с него. Ст. Дичев, ЗС П, 207. И запрети им ти, на мъртвеците живи — / над моя хладен прах порой сълзи да леят, / сълзи лъжливи, — с реч тържествена и дива / над мен да се глумят. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 140-141.
ГЛУП, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Глупав. Бяха хора глупи и някои не знаеха ни да четат. Св. Миларов, СЦТ, 166. Из-гърмяването на файтона пробуди любопитство в тие хлътнали очи с угасени, глупи погледи. Ив. Вазов, Съч. X, 51. Подир
14 Речник на българския език, т. Ill това известие следва една глупа .. статия с още по-глупо заглавие, наречено „Граждански изглед“. 3. Стоянов, ХБ, 128.
ГЛУПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с ограничени умствени способности. Про-тивоп. умен. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав. И. Йовков, Разк.
1. 11. — Лукави станахте вие, селяните.. Гледам ги в съдилището... Овчичка такъв, глупав, пък той цял вълк! Елин Пелин, Съч. I, 43. Пашата изблещи срещу него очи. Долавяше той смисъла на думите му, но не напълно и се боеше да не се покаже глупав. Д. Талев, ПК, 81. — За харесване — харесвала ми е не една. И фигура хубава, и лице хубаво, а пък опознаеш ли ги по-отблизо, виждаш ги глупави, суетни. Д. Ангелов, ЖС, 125. „Сестро ле, Янке, сестро ле, / като си толкоз хубава, / защо си толкоз глупава?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 22.
2. Който не се досеща, не знае как трябва да постъпи; недосетлив, несъобразителен. — Хе, знам ти аз болката на тебе. Ама си глупава, защо не кажеш на Бъзунека. Всичко ще направя, ама ще ти помогна. Елин Пелин, Съч. Ш, 129. Баща и син карали да продават магаре на пазара. Срещнал ги селянин и казал: — Гледай колко глупав човек! Магарето без товар, а той и момчето му ходят пеш. Ран Босилек, ВП, 92. Снаа, Калини душманка, / она сватове доучва: / Сватове щури, глупави, земете тънки ко-нопци,.., / назад й ръце връжете,.., / та си Калина водете! Нар. пес., СбНУ XLIV, 233. // Който е наивен, доверчив в отношенията си с хората. И продължи: — Такава е стоката ни: не се знай цената й. Искай, колкото ще искаш. А людете повекето са глупави. Само да знайш как да ги посрещнеш и как да ги изпратиш. Д. Талев, ПК, 34. Да не бе се женил, той сега би си накривил феса, но тя го улови в мрежата си,.. Да не бе се улучил той глупав. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. // Обикн. за млад човек — който не познава живота поради своята младост; неопитен, незрял. Майка ми мя остави млада глупава. Д. Войников, РК, 30. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка,.. / мъничък майка остави, / глупав от татка отдели, / без сестра Чавдар, без братец. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Иван на Рада думаше: .. „Хайде ми, Радо, пристани, /дорде си млада хубава, / дорде си малка глупава, / дорде ка-хъри не знаеш.“ Нар. пес., СбГЯ, 89. А Гъор-ги си й думаше: „Къде да ида, мамо ма, / като съм малък и глупав / и пътищата не зная?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 53. Не се сърди на сина си. Той е още глупав.
3. Който изразява, показва ограничени умствени способности. Изгубват се величавите изгледи на природата, сменява ги теснота-та, калта и глупави лица. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Слабото и проточено лице изглеждаше някак глупаво и нещастно. Й. Йовков, В АХ, 41. Лоши хора: груб народ ни нари
