Page:RBE Tom3.djvu/167

пълзяха по студените улици. П. Вежинов, НБК, 234. Вече не виждаше нищо освен лицето на мъртвата, потънало между купища цветя, то бе все така бяло и гладко като порцелан. П. Вежинов, НБК, 20-21. Гладък като таралеж. Диал. Ирон. Съвсем грапав.

ГЛАДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.

1. Правя нещо да стане гладко, равно; заг-лаждам, изглаждам, изравнявам. — Хапни си, не се стискай. То храна брада глади. Кр. Григоров, Р, 171. Гладя камък. Гладя дъска с ренде.

2. Премахвам гънки на плат, дреха с помощта на гореща ютия. Славка прибра прането,.., приготви ютията и започна да глади. Ст. Марков, ДБ, 112. Когато се навър-виха по стълбата за втория кат, и тримата изкараха револверите си. Камериерката, която гладеше хотелски чаршафи в коридора, изтърва ютията и почна да се стъписва. А. Каралийчев, НЧ, 121. Ако аз съм зает в стана, тя ще и да снове; па не стига това, ами —.. — зима и чужди дрехи, та пере и глади. Т. Влайков, Съч. П, 187. Гладя ризата си. А Гладя панталон. А Гладя бельо.

3. Леко прекарвам длан, пръсти по повърхността на нещо в една посока и обикн. мно-гократно. Невяста Боряна гледа престилката си и замислено я глади с ръка. П. Тодоров, Събр. пр П, 215. Великият везир стрелна с поглед късичкия, тумбест бим-башия Саиб бей, който гладеше широката си брада и блажено се усмихваше. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Ибриям пи .. и като пъшкаше из-дълбоко от удоволствие, започна да глади пак мустаците си. И. Йовков, ЖС, 171-172.

• Правя същото движение като израз на нежност; милвам, галя. Тя седна до него. Ръката й бавно почна да глади косата му. Д. Димов, ОД, 166. Аз грабнах пъдъпъдъка от ръката на татка и почнах да го гладя. Д. Калфов, СбХ, 74. От време на време яз-дачът гладеше гиздавата му грива [на коня] и приятелски му говореше. Елин Пелин, Съч. П, 82. Гледа си [майка му] в очи Чавда-ра, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава / и ръоа клета, та плаче. Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. гладя се I. Страд. от гладя. Дрехите се гладят на специална па-рогладачна машина. ВН, 1960, бр. 2661, 1.

II. Възвр. от гладя (във 2 и 3 знач.). — Ох, ще си хапнем динка! — глади се по корема Митко, който по всичко личи е голям ла-комник. П. Незнакомов, МА, 67. Сам се пере и се глади. III. Взаим. от гладя (в 3 знач.). Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. Н. Бончев, Съч. I, 105-106.

ГЛАДЯ СЕ несв., непрех. 1. Рядко. Ставам гладък; заглаждам се, изглаждам се (Н. Геров, РБЯ). Имам си две малачета, едното се глади, другото се рунти. Гат. [вежди]. Ст. Младенов, БТР I, 431.

2. Диал. Галя се (Н. Геров, РБЯ).

О Гладя гъдела на някого. Разг. Ирон. Леко, приятно възбуждам с любезни думи у някого някакво чувство или слабост, обикновено, за да му доставя удоволствие, да му се харесам; гъделичкам. Без строги нравствени начала,.., консерватор в княжеството и презиращ тълпата, той се обърна тука на краен демократ,.., гладеше гъделите й [на тълпата]. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104. Гладя <и> мажа пред някого Разг. Ирон. Привидно, престорено се съгласявам с някого, за да му угодя; с думи или с дела се ста-ая да му се харесам с користна цел. — Ви-ите ли какво направила преструваната? На частното отишла, а пред нас маже и глади. Нека сега й дадат неорано, та да види... Н. Нинов, ЕШО, 33. Той со сякакъв начин придобиваше обща любов,.., гладяше и мажеше, доде прибра в ръцете си сичките боляри и големци, които имаха глас и сила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 9. Гладя по главата (косъма) някого. Разг. Ирон. Проявявам прекалено внимание и зачитане към някого, прекалено зачитам някого. — Малко ме е грижа за това , какво ще мислят за мене моите съвременници и като какъв ще изглеждам на потомството. Юлий Цезар не е гладил никого по главата. А. Гуляшки, ЗВ,

89. Гладя с спаче (пауново)> перо (перце) някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изреч. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого дори и когато постъпките му не са похвални.

— За тия гадове само бой,.. И вие сте ни учили, че враговете няма да ги гладим с паче перо. В. Нешков, Н, 373. —Дадох й сенце

— не ще, крие млекото. Пък най-после нема да я гладя с пауново перо. Ст. Даскалов, ЕС,

72. — Как не те е срам да биеш едно дете..

— Тя ще ми чупи чиниите, а аз... Да не искаш да я гладя с перо! Д. Ангелов, ЖС, 129. Ако ма гладите с перце, че ми бъдете под крилце. Послов., СбНУ XXV, 39. Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае. Разг.; Пред тебе маже, глади, а зад тебе очи вади. Диал. За лицемерен човек, който се държи любезно, угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости.

ГЛАДЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Само в съчет.: Глад гладя. Нар.-поет. Докарвам, причинявам глад. Припаднала й тъмна мъгла, / ../ вредом света изгладила, / по чифчии глад гладила, /../ по овчари мор морила. Нар. пес., СбНУ IX, 7.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАДЯСАМ. Вж. гладясвам.

ГЛАДЯСВАМ, -аш, несв.; гладясам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Силно се изтощавам, измършавявам от продължително, прекомерно гладуване. Пред нас всеки ден минаваха войници, напуснали фронта.. Измо