ГАЛВАНИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Физ. Мед. Отгл. същ. от галванизирам и от гал-ванизирам се; галванизация, галванизуване.
ГАЛВАНИЗУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Физ. Мед. Галванизирам. галванизу-вам се страд.
— Фр. galvaniser.
ГАЛВАНИЗУВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от галванизувам като прил. Физ. Галванизиран.
ГАЛВАНИЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Физ. Мед. Отгл. същ. от галванизувам и от галванизувам се;галванизиране.
ГАЛВАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Физ. 1. Свойство на някои метали да произвеждат електрически ток при химическо взаимодействие с киселини или соли.
2. Дял от физиката, който изучава добиването на електричество чрез химическо въздействие на метал.
— От ит. galvanismo (от ит. собств.) през рус. гальванизм.
— В. Берон, Слово, произнесено в центр. в Бол град училище, 1867.
ГАЛВАНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. 1. За електрически ток —г- който се получава при химическо взаимодействие на киселини или соли с метал; галванически.
2. Който е предназначен за получаване на електрически ток чрез химична реакция; галванически. Галваничен елемент. Галва-нична батерия. Галванична вана.
3. При който се прилага електрически ток, получен чрез химична реакция; галванически. Галванична процедура. Галванично покритие. Галванично позлатяване.
— От фр. galvanique.
ГАЛВАНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Галваничен. Галваническа батерия. Галваническа верига. Галванически елемент. Галванически ток.
ГАЛВАНО, мн. -а, ср. Техн. Клише или копие от клише, получено по галваничен път.
ГАЛВАНО-. Физ. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е свързан с действието на галваничен ток, напр.: галванография, галваномета-лургия и др.
2. Който е свързан с измерването и проучването на галваничен ток, напр.: галвано-метър, галваноскоп.
— От ит. собств.
ГАЛВАНОГЛЙФИЯ ж. Техн. Начин на получаване на релефни изображения с помощта на галванопластика.
— От галвано- + гр. уД/ифТ! 'резба'.
ГАЛВАНОГРАФИЯ ж. Техн. Начин на добиване на снимки от ръкопис или от картина чрез галваничен ток, за да се печатат от тях клишета.
— Естествонаучен календар, Летоструй, 1876.
ГАЛВАНОКАУСТИКА ж. Техн. Нанасяне на рисунка върху метал с помощта на галваничен ток.
2. Мед. Изгаряне на рани и тъкани с галваничен ток.
— От галвано- + гр. каг)стк6<; 'изгарящ'. — Естествонаучен календар, Летоструй, 1876.
ГАЛВАНОКОРОЗИЯ ж. Физ. Корозия, която се извършва в резултат на създаване на галваничен елемент.
ГАЛВ АНОМАГНЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Физ. Общо действие на галва-низъм и магнетизъм.
ГАЛВАНОМЕТАЛУРГИЯж. Техн. Начин за получаване на метал от рудите с помощта на галваничен ток.
ГАЛВАНОМЕТЪР, -търът, -търа, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. 1. Уред за измерване на галванични токове.
2. Чувствителен електроизмервателен уред, който служи за откриване на слаби електрически токове, напрежения и количества електричество. Балистичен галванометър. Вибрационен галванометър. Огледален галванометър. Струнен галванометър.
— И. Гюзелев, Физика, 1874.
ГАЛВАНОПЛАСТИКА ж. Техн. Получаване на точни метални копия на релефни предмети чрез електролиза.
— Й. Груев, Физика (превод), 1872.
ГАЛВАНОПЛАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от галванопластика; галванопластически.
ГАЛВАНОПЛАСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Галванопластичен.
ГАЛВАНОПОКРЙТИЕ, мн. -ия, ср. Техн. Покритие, получено посредством галванизация. В изтичащите води на различни фотографски предприятия, електролизни цехове за галванопокрития и други производства, се съдържа значително количество сребро. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 71.
ГАЛВАНОСКОП м. Техн. Уред за установяване наличността на електрически ток
ГАЛВАНОСТЕГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от галваностегия. Галва-ностегично покриване.
ГАЛВАНОСТЕГИЯ ж. Техн. Покриване на метални предмети с тънък слой от друг метал чрез електролиза за предпазването им от корозия, с декоративна цел и др.
— От галвано- + гр. ахеут| 'покрив'.
ГАЛВАНОТЕРАПИЯ ж. Мед. Метод за лечение на ставни, мускулни и др. заболявания, при който се използва галваничен ток.
ГАЛВАНОТЕХНЙК, мн. -ци, м. Работ ник, специалист по галванотехника.
