3. Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. До самите води на морето водата е вдълбала пещера. вдълбавам се, вдълбая се страд.
ВДЪЛБА`ВАМ СЕ несв.; вдълба`я се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. Оборът беше измазан извътре и миришеше на хоросан. Двата наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей. Ст. Даскалов, СЛ, 112. Реките със страшна сила са се вдълбали в склоновете на планинските вериги, разсичали са ги дълбоко, бавно, но упорито като с металически трион. Ст. Петров, П, 11. Стоил, обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече. М. Смилова, ДСВ, 149. Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи. А. Гуляшки, Л, 463.
2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. Из тия яйца се раждат малки черви .. Като стигнат в оная величина, която им естеството определило, вдълбават се по-дълбоко в земята. Ем. Васкидович, ПП, 32. Пеперудата се явява през май-юни, сниса яйцата си по плодовете, излупеното червейче се вдълбава в плода. Г, 1906, бр. 11-12, 191. Бригадата копае кладенец край птичарника .. Кирките се вдълбават, но пръстта е твърда, чакълеста. НМ, 1958, бр. 286, 2.
3. За очи — вдавам се, хлътвам навътре от слабост, изтощение, страдание, болест. Очите му са се вдълбали.
4. Прен. Рядко. За нещо преживяно — оставям дълбоки следи, запечатвам се в съзнанието. Тая случка обаче не биде отпосле без някаква полза за мене, впечатлението като ся вдълба дълбоко в душата ми. Ч, 1871, бр. 21, 671.
ВДЪЛБА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдълбавам и от вдълбавам се.
ВДЪЛБА`Я. Вж. вдълбавам.
ВДЪЛБОЧА`. Вж. вдълбочавам.
ВДЪЛБОЧА`ВАМ, -аш, несв.; вдълбоча` -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Обикн. с предл. в и др. същ. Остар. 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР).
2. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). Той беше потънал в дълбоки размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята. З. Стоянов, ЗБВ II, 175. Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес. Ив. Вазов, Съч. XII, 130. вдълбочавам се, вдълбоча се страд.
ВДЪЛБОЧА`ВАМ СЕ несв; вдълбоча` се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Рядко. Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек. Ст. Загорчинов, ДП, 60. Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения. Т. Шишков, ТС (превод), 22. Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111.
2. Прен. Вниквам дълбоко в съдържанието, същността на нещо; задълбочавам се. Той разказва и изобразява, без да се вдълбочава, без лично да коментира онова, което изобразява. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 108. И като мнозина други той сметна, че не е работа на поета да се вдълбочава в обществените въпроси, че това е дело на политиците. Ив. Богданов, СП, 190. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 537. Старият трепна, вдигна глава от чертежите, върху които се бе вдълбочил още от зори. Н. Стефанова, ОС, 198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от околната действителност в момента; унасям се. Всяка [от двете жени] се беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 89. Без да усети, той потъна и се вдълбочи в спомените си. Й. Йовков, ЧКГ, 67. В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбочили във вестници. К. Константинов, ППГ, 90. Вдълбочавам се в четене.
3. Остар. Задълбочавам се (във 2 знач.). Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжовно общество, „Дунавска зора“ обнародва през август 1869 г. една статия, озаглавена „Старата опозиция срещу напредъка на народното ни развитие“ и насочена против Добродетелната дружина в Букурещ. М. Арнаудов, БКД, 92.
ВДЪЛБОЧА`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вдълбочавам и от вдълбочавам се. Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, — ще се чуе реч, препълнена с логика и красота. Д. Немиров, Д № 9, 116.
ВДЪЛБОЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдълбоча се като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. По вдълбоченото изражение на подполковника
