Page:RBE Tom2.djvu/87
София и в провинцията бяха създадени ведомствени (при отделните министерства) научноизследователски институти. Ист. X и XI кл, 361. Все още главното внимание се отделя на тясно административни, чисто ведомствени въпроси: за скъсяване на снимачните срокове, за уплътняване на работата. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Ведомствено жилище. Ведомствена почивна станция. Ведомствен магазин. Ведомствен имот. Ведомствен ръководител.
ВЕ`ДОМСТВО, мн. -а, ср. Книж. Система от еднородни или сродни специализирани служби, които имат общо ръководство и обслужват определен сектор от държавното управление. — Знаете, господин началник — подхвана Кирко .., баща ми служеше в съдебното ведомство и благоговееше пред юристите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 116. На „българската вечер“ са дошли работници и работнички, войници и сержанти, офицери и генерали, служащи от най-различни ведомства. Г. Караславов, Избр. съч. III, 92. Когато завърших пети клас, станах чиновник по телеграфо-пощенското ведомство. Т. Стоянов, СбАСЕП, 286. Свако казва, че [Копринков] бил най-добрият играч на покер и на бридж в цялото ж.п. ведомство. П. Незнакомов, БЧ, 69.
— Рус. ведомство.
ВЕДРЕНИ`ЦА ж. Нар.-поет. Епитет на чаша, голяма като ведро. Познала е маджаркиня млада, / че е юнак на вино делия. / Земала е чаша ведреница / и наточи вино от три годин, / па сложила билки чемерилки, / па я даде кралю Андреаша. Нар. пес., СбНУ XLIV, 20. Досети се Яно коюнджия, че е юнак на вино делия, / та донесе чаша ведреница, / дек е черпил краля Въкашина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 12.
ВЕДРЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. 1. За ден, утрин и под. — ставам все по-ясен, по-светъл. Прехвъркват бели чайки над водите, / водите дремят, утрото ведрее. Хр. Ясенов, Събр. пр, 100. // За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам все по-чист, по-безоблачен; ведря се.
2. Прен. Ставам все по-бодър, по-жизнерадостен. Иван тръгва по най-пряката [пътека]. От хладната утрин душата ведрее. ВН, 1961, бр. 3006, 2.
ВЕДРИНА`1, мн. няма, ж. 1. Ясно време, когато грее слънце, няма облаци, мъгла и въздухът е чист, свеж; безоблачност. Сега едрите му лъчисти очи поглъщаха с възторжена радост чудното спокойствие на умореното есенно поле, дълбоката ведрина на бляскавия хоризонт и чистата синева на далечните призрачни планини. Г. Караславов, ОХ III, 571. Грейна хубаво слънце. Небето светна от ведрина. Ив. Карановски, Разк. I, 159.
2. Прен. Бодрост, жизнерадост, душевно спокойствие. Алекси беше личен момък, нравеше й се, защото беше общителен и сърдечен, сила и ведрина вееше от него. А. Гуляшки, СВ, 225. Малко по малко един мир, една ведрина обля образа му. Св. Миларов, СЦТ, 73.
3. Прохлада, свежест, хладина. Отначало пристигна плах ветрец, поклати високото коило, прошумя в клоните на дървото и облъхна с ведрина цялото поле. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Очертанията на елите се откроиха по-добре в небето, една сладка, тиха ведрина проникна в гъстата сянка. Ив. Вазов, Съч. XX, 25. Дългите сенки отвън и ведрината, която нахлу през прозорците и през вратата, показваха, че се мръква. Й. Йовков, ВАХ, 37. Рифат паша отвори прозореца. Пое утринната ведрина на росната градина. А. Каралийчев, ПГ, 130-131. Тревата, от снаряди покосена, / ухае и умира със деня, / ранените дървета тихо стенат / в предзалезната мека ведрина. Ив. Пейчев, Избр. с, 53.
ВЕДРИНА`2, мн. няма, ж. Гимнастика, която се прави сутрин в училище, лагер, на бригада и др. преди започване на занятия, на работа. Боян ще гледа отстрана, когато играем с учениците утринната ведрина. Л. Александрова, ИЕЩ, 214. А плуването всеки ден е раздвижвало болната му ръка .. Същото е вършила и гимнастиката. Как добре се почувствува тогава, в гората, когато прави ведрина с момчетата! В. Райков, ПВ, 131-132.
ВЕДРИНКА` ж. Умал. от ведрина1. Драга бе за мен зорница, / тихий чучур на лъка, / в тъмний вечер глас от птица / и прохладна ведринка. П. Р. Славейков, СК, 130.
ВЕДРИ`ЦА ж. Диал. 1. Голям дървен съд за вода, мляко и др., който се използва обикн. в селския бит; дървена кофа, ведро. — Мамо, да видиш Анка, мамо! .. Луда, луда ти казвам! .. Взела ведрица — прасе да пои — а я носи в пчелиня. Ц. Церковски, ТЗ, 48. Сичката му покъщнина е една тенджера и няколко ведрици. П. Р. Славейков, СК, 70. Тръгнала ми Донка на вода / с кованата ведрица. Нар. пес., СбВСт, 618. Буен ми вятър повея, / дребен ми дъждец заидя, / сиво стадо завари, / стадо неиздоено, ведрици неумити. Нар. пес., СбВСт, 305. Циганска ведрица — всичко побира. Погов. // Дървен съд, с който вадят вода от кладенец (Н. Геров, РБЯ).
2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. — Жени ме, майко, жени ме, / дури сум младо-зелено, / .. / дури е жито евтино, / килница вреще [чувал] сто пари, / ведрица вино золота. Нар. пес., СбБрМ, 335.
◇ Сини ведрици (съкр. ведрици). Диал. Растението (цвете) кандилка; кандилница, кандилче, кошнички, любика. Колко прелестни
