Page:RBE Tom2.djvu/86
изключителните качества на някого или нещо. Близо до мен спря камион. Груб глас се обади от кабината: — Амма… веднъж момиче!… Хей, ела да те карам в града! Л. Александрова, ИЕЩ, 254. — Харесва ли ти оная високата с пъстрото по носа? — попита бръснарят, като посочи една едра, с лунички по лицето жена — Веднъж мома. Д. Кисьов, Щ, 160-161. Липничанинът едва фъфлеше с надебелял от пиенето език и само даваше знак на сина си отново и отново да се пълни каната с вино — ама вино веднъж, гдето се казва, щипе, щипе… Б. Обретенов, С, 84. Я виж, я виж ти, машина веднъж! Главатарят видя и пати, доде да я донесе от Европа. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 36.
4. В изречения с да, изразяващи силно желание — за усилване. По сухото му лице се струяха сълзи. Прегърнала го, Ирина го милваше по косата ..: „Ех, Стателе, веднъж да оздравееш…“ М. Кремен, СС, 14. — Ех — въздъхна по едно време Голям Борован, като вдигна глава и впи жаден поглед в армираното прозорче .. — Веднъж да ме пуснат… Ще ме видят те вече. Д. Ангелов, ЖС, 60. Видя бледи изпити лица и погледи, в които напираше жаждата за живот. Сякаш тези очи говореха: „Веднъж да изляза оттук — втори път ще се родя“. С. Кралевски, ВО, 98.
5. Книж. Обикн. в обособена част с мин. страд причастие — за означаване на предшестващо действие по отношение действието в изречението, което следва след обособената част; щом, щом като. Макар всички да признаваха, че Спиро Андреев не е човекът, който трябва да бъде съден като противодържавник, веднъж образувано, делото трябваше да следва фатално своя ход. Д. Ангелов, ЖС, 146. И те са щастливи и безропотно покорни, защото тая [към родината] любов дава тоя чист възторг, тая върховна наслада и откровение, които, веднъж постигнати, без болка и без страдание заличават чертата между живота и смъртта и правят простосмъртните хора — херои… Й. Йовков, Разк. III, 117.
6. Диал. Веднага; изведнъж. Кога легнав, како скапана круша веднъж заспав. Нар. прик., СбНУ IV, 217. Това си рече и веднъж си умре. Ст. Младенов, БТР I, 271.
◇ Веднъж-дваж. Разг. 1. Един-два пъти. Жените слугуваха в по-заможните къщи и веднъж-дваж на седмицата чистеха учреждения и дюкяни. К. Константинов, ППГ, 26. 2. Не много пъти, няколко пъти. Роднините му дохождаха отпърво веднъж-дваж да видят булката, но тя не ги удостояваше много-много с тази чест. Ал. Константинов, Съч. I, 276. Юрталана беше дал веднъж-дваж пари в заем на Ивана, та затова обичаше да подмята: — Храни куче да те лае. Г. Караславов, С, 90.
Веднъж завинаги. Разг. 1. Окончателно, напълно. — Слушайте, побратими, дайте веднъж завинаги да се разберем. Сега е краят на тримесечието и на главата ми огън гори. П. Незнакомов, СНП, 96. 2. За всякога, за постоянно. Майката била също учителка, но я уволнили веднъж завинаги като жена на разбойник. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.
Веднъж за всякога. Остар. Завинаги. Много моми и млади жени са моляле на мъжете да ги убият за душата си, за да са отърват веднъж за сякога от страшните мъки. З. Стоянов, ЗБВ III, 290. Аз живеех от давно време в йедна гъста шума с голям страх .. и затова побягнах оттам, за да ся освободя веднъж за секога от моите гонители и да си поотдъхна малко. Кр. Пишурка, К, 113.
— Други (остар. и диал.) форми: ведна`ж, еднъ`ж, една`ж.
ВЕДНЪ`ЖКА нареч. Диал. Веднъж; веднъжки. Веднъжка жънали цял ден. Й. Йовков, ВАХ, 112. Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Ас. Разцветников, ОНН, 6. Веднъжка троица момци здравеняци / товареха тежка грамадна греда. Хр. Радевски, Б, 37.
— Други форми: еднъ`жка, еднъ`жки.
ВЕДНЪ`ЖКИ нареч. Диал. Веднъж; веднъжка. Така уж станало веднъжки: / орелът, щуката и ракът / наместо току-тъй да се разтакат, / решили и се заловили мъжки / кола да возят за беда. Д. Подвързачов, Б, 38. Веднъжки, джанам, в света неделя / рано си стана Мануил мастор. Нар. пес., СбНУ XXVII, 1913.
— Други (диал.) форми: еднъ`жки, еднъ`жка.
ВЕ`ДОМОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Канц. 1. Списък на служителите в учреждение, предприятие и др. с означение на заплатите им или други възнаграждения. Работниците отидоха при Виолета, разписаха се на ведомостта и получиха парите си. Д. Кисьов, Щ, 196. За двойните счетоводни книжа, които водеше Тенчев, той .. получаваше двойно възнаграждение — веднъж, когато се разписваше във ведомостта и втори път, когато лично Беслеменов му я даваше от портфейла си. Д. Кисьов, Щ, 129. Хонорарна ведомост.
2. Списък, сведение с числени или други данни. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Месечната контролна ведомост за трудодните вече бе изготвена. Ст. Марков, ДБ, 455. — Кои отделения имате, госпожице Среброва? — пита Драготов .. — Първо и второ, — отвръща тя. — Дайте ми вашата изпитна ведомост! Йв. Карановски, Разк. I, 114.
— От рус. ведомость.
ВЕ`ДОМСТВЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от ведомство. За развитието на промишлеността и селското стопанство в
