// Прен. За тясно, мрачно, нехигиенично помещение (затворническа килия, жилище и под.). Трябваше да мобилизира всички свои физически и душевни сили, да не мисли за теснотията и за тъмнината и да открие някакво забавление. Какво?.. Да изчисли приблизително колко кубически метра въздух има в тази полицейска бърлога. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Упътва се към болния поет /../ Почука, влезе. Някаква бърлога. К. Христов, В, 128-129. О Две мечки в една бърлога не живеят. Разг. За хора, чието съвместно живеене е невъзможно поради еднаквите им недостатъци.
— От рус. берлога.
БЪРНА ж. Устна на животно. Горана изваждаше от джобовете си бучка захар,.. Животните,..,грабваха с дебелите си бърни поднесеното, хрупваха го завчас и отново обръщаха ласкави очи към него. В. Ченков, ПС, 41. Трябваше тогава да се провирам между колите и легналите волове, които преживяха с повиснали на бърните им сламки и нишки от слюнка. Пл. 1969, кн. 23, 62. // Разг. Грубо. Устна на човек, (обикн. дебела, издута). Лицето на Данчо беше широко,.., с издадени скули, дебели бърни. Г. Белев, ПЕМ, 50. Унесен, той не усети кога цигарата угасна върху долната му бърна. Г. Караславов, СИ, 111.
БЪРНЕ, мн. -та, ср. Обикн. в съчет.: Зимно бърне (съкр. бърне). Най-дребната наша дива патица, голяма колкото гълъб. Anas crecca. — Живеят ли патици тук? — осведоми се таралежът. — Колкото искате и от най-различни видове. Има едри прилични на питомните,.., има и дребнички колкото гълъби. Те пък се наричат бърнета. Ем. Станев, ПГВ, 22-23. Лятно бърне (съкр. бърне). Дива патица, голяма колкото яребица, която мъти предимно край черноморските и дунавските блата; ча-кръкчийка. Anas querquedula.
БЪРНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с големи, дебели бърни, устни. Добрият кон, Мишка,.., отпуснат на воля, приближаваше фамилиарно бърнестата си муцуна към трапезата и лапваше залъчета от ръката на Михаля. Ив. Вазов, Съч. XV, 56-57.
БЪРНИКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Бъркам, ровя продължително, безразборно и небрежно в нещо. Неволно погледна към председателската масичка и видя, че Малеев бърникаше за нещо в чекмеджето... Ст. Марков, ДБ, 12. Здравко газеше предпазливо в плитката река и бърникаше под белите гладки камъни. Цв. Ангелов, ЦД, 8. В туй време момчето бърникаше нещо в торбичката си. Г. Русафов, ИТБД, 216. Дядо Братан., бърника с клечка в гърнето, потапя пръст, близва и се облизва. Ст. Даскалов, ЗС, 187.
2. Пренебр. Пипам, човъркам машина, апарат. и под., обикн. за да поправя нещо повредено. Никому няма да разреша да бърника по чуждите машини... Тракторите си имат стопани. Стопаните ще ги карат. А. Гуляшки, МТС, 225. От колата слязоха двама цивилни германци и почнаха да бър-никат мотора и`. Д. Димов, Т, 525. Днес няма да се работи. Все ми се струва, че този майстор — и той погледна под очи Ванко,
— този майстор е бърникал нещо.. Отново пуснаха мотора. Напразно. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. бърникам се страд.
БЪРНИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бърникам и от бърникам се.
БЪРНИЧКА ж. Разг. Умал. от бърна (обикн. във 2 знач.); малка бърна, устничка. То [малкото дете] беше с хубава, пълничка долна бърничка, с личице кръгличко и ру-сичко като неговото и с очички сини. Г. Караславов, ОХ II, 13-14.
БЪРСАЛКА ж. 1. Парче плат и под., с което се бършат, почистват предмети. Елена бършеше масата, но така си и остана — с бърсалка в ръка. П. Стъпов, ЧОТ, 8. Ученикът преглъща суха плюнка, гледа безпомощно и без да иска дроби на късове бърсалката. Чудомир, Избр. пр, 201. 2. Малка постелка за изтриване на обувки, която се поставя пред входната врата; изтривалка. Когато стигаше в двора, обикаляше лехичките, после дълго се изтриваше на бърсалката, тръгваше из коридора и оглеждаше всичко в ред ли е. Ст. Даскалов, БП, 157. Лисицата отишла на гости у чис-тника борсук. Много й харесала къщата му
— чистота из всички помещения, а пред входа три реда бърсалки. Г. Краев, Ст,
1960, бр. 726,2.
БЪРСАЛЧИЦА ж. Умал. от бърсалка; малка бърсалка.
БЪРСАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърша и от бърша се. Миене, триене, сапунисвашг, бърсане, чесане, приглаждане, обличане, сичко това ще трае тъкмо два часа. Ил. Блъсков, ПБ I, 96.
БЪРЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице, вежди и под.), обикн. от недоволство, яд. А Булгарзаде като че се чудеше как да я обади, бърчеше чело и кривеше уста, сякаш смуче зелена джанка. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 584. Той прекара учителя посред бял ден през селото. Жените гледаха учудено през плетищата, мъжете бърчеха гневно вежди. Ст. Даскалов, БМ, 22. Маргаритка е недоволна. Тя сумти нещо и бърчи сърдито чи-пото си носле. П. Незнакомов, МА, 81. — Струва ми се, че ние се заплитаме.. — Така е, така е! — бърчеше устни Пресиян. И. Вълчев, СКН, 215.
2. За вятър и под. — образувам вълни, бразди по водна повърхност. Откъм езерото духаше студен вятър. Той бърчеше неза-
