замря. Г. Караславов, СИ, 299. — Сега мандрата ни вади сирене само за нас, по бъчва у овчар ще влезе, по каче у полевъд… Ст. Станчев, НР, 25. — А е работлив човек. Вади най-хубавите дини в този край. С. Северняк, ОНК, 147. Гроздето им не ми хареса, а пък гледам в Калифорния вадят доста добро вино. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
8. Разг. Отнемам, приспадам по-малко число от друго по-голямо; изваждам. Ако цифра, изразяваща по-малко число, стои непосредствено пред цифра, която изразява по-голямо число, тогава от по-голямото число вадим по-малкото. Аритм. V кл, 8.
9. Разг. Премахвам, чистя (петна); изваждам, изкарвам1. Заседателите на съдебния съвет бяха облекли най-белите си дрехи, а членовете му вадеха петната от черните си униформи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180.
10. В съчет. със същ. заключение, извод, поука означава осъществяване на действие по значението на съществителното; изваждам, извличам, правя. С особен патос, когато паднеше случай, той привеждаше примери на експлоатация в животинския и растителен свят и вадеше заключение, че това състояние на нещата е съвсем логично, естествено, оправдано и законно и в човешкото общество. Г. Караславов, Т, 9-10. — Приказвам, което ще бъде… Чакай, не вади криви заключения. Ем. Манов, БГ, 202. Вадя извод. △ Вадя поука.
11. Остар. и диал. Правя снимка, фотография; фотографирам, изваждам, изкарвам1. — В София иди, в Оршова иди, или ако щеш — в Темишвар! Какво ми си се потопорчил тук в Голо бърдо на снимка да те вадя? Чудомир, Избр. пр, 75. Тошо имаше някакъв първобитен фотографически апарат и вадеше с него портрети на младоженци. А. Каралийчев, СР, 29. // Разг. Копирам; изваждам, изкарвам1. Вадя кройка. △ Вадя план.
12. Диал. Създавам, измислям, съчинявам; изваждам, изкарвам1. Там мислим цели нощи / и вадиме закони. Ив. Вазов, Съч. III, 92. На вето село нов адет не вади. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 279.
13. Диал. Отделям, изхвърлям нещо от друго нещо. Вадя измет от стоката. Н. Геров, РБЯ I, 102.
14. Остар. Уволнявам; изваждам. Малко ли чиновници всеки ден вадят за още по-дребни причини и съвсем без причина! Ив. Вазов, Съч. IX, 63. И владиката може да вади и да туря учители и попечители по волята си. П. Р. Славейков, ГУ, 25.
15. Жарг. Притежавам, имам и показвам нещо, което е красиво, оригинално (обикн. за част от тялото, дреха и др.); изваждам. — Неси, смаяна съм, ти вадиш днеска чувство за хумор! — възкликна зарадвано тя. — Това е поличба, ще прекараме чуден ден. П. Вежинов, БГ, 146. Гледай какъв крак вади! △ Вади едно деколте, не ти е работа! △ Голям акъл вади. вадя се страд. вадя си възвр. от вадя в 3, 5 и 7 знач. Вадя си картофи. △ Вадя си паспорт.
ВА`ДЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Снимам се, фотографирам се. Балтов: — Имаш ли портрет? Квасников: — Вадих се преди три години, па фотографинът така ми върте главата, така ме кара да се муся и пуля .., щото кога излязох на кадро, никой ме не позна! Ив. Вазов, Съч. XIX, 49. — Портрет — бабини деветини! Нали имам от едно време, дето се вадихме в Липиска на панаира, защо ти са повече? Чудомир, Избр. пр, 9.
◇ Вадим си очите. Разг. Не сме в добри отношения; караме се, враждуваме. Ако сърби, хървати, черногорци, далматинци и пр. си вадят очите на всяка стъпка в живота, то в доста голяма степен за това е виновен техният език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI 2, 137.
Вадя думите (приказките) с ченгел (кука) от (из) устата на някого. Разг. С усилие карам някого да говори, да разказва. — От два часа, господин Александре, баща ви и аз му вадим думите из устата с ченгел. Ем. Станев, ИК III, 81.
Вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам, не оставям на спокойствие някого. Жандарин ми проводили обирниците. Мъчат бедния народец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛС, 53. — На добрите войници аз прощавам малките лъжи, а на лошите им вадя душата. А. Гуляшки, ЗВ, 38.
Вадя залъка от устата на някого. Разг. Отнемам някому последните средства за препитание. С новото правителство бяха най-ненавижданите хора в селото, стари хайдуци, що и залъка на сиромашията вадеха от устата й. Г. Караславов, ОХ IV, 254.
Вадя зъби. Разг. Никнат ми, растат ми зъби.
Вадя кестените от огъня (жаравата, жарта) за (заради) някого. Книж. Извършвам опасна и рискована работа, която ще ползва друг. — Колко малко са ви познавали и ония, които са ви се доверили и са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423.
Вадя кестените от огъня чрез някого; вадя кестените от (из) огъня с чужди ръце. Разг.; Вадя кестените от (из) огъня с людски ръце. Диал. Използвам друго лице при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Смята човекът да му стана маша — чрез мен да вади кестените от огъня. Т. Влайков, Съч. III, 240. С чужди ръце гледа да извади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140. С людски ръце иска да вади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140.
Вадя меч<а си> против (срещу) някого или за нещо. Книж. Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или за нещо. — Що мислиш, побратиме, щяха ли да дойдат едните от толкова далеко .., да не бях вадил меча си
