за правда, а? Ст. Загорчинов, ДП, 348.
Вадя нож1 за някого или за нещо. Разг. Готов съм да се бия за някого или за нещо. — Зад Сърбия, до гърба й е Австрия. А Гърция — там, далеко в морето, и ингилизкият цар нож вади за них. Д. Талев, ПК, 151. Той не даваше, дето се вика и птичка да прехвръкне през имота му — хвърляше брадва по чуждия добитък, вадеше нож за една бразда, за един мамул. Ил. Волен, МДС, 219.
Вадя нож2 (кама) на някого. Заплашвам да убия някого. — Бела не направих, ама до косъм дойде. — И като сви юмрука си, той завъртя заканително глава: — Кама ще ми вади, мръсник с мръсника му! Г. Караславов, СИ, 87. Който вади нож, от нож умира. Послов.
Вадя от (из) носа някому нещо. Разг. 1. Натяквам на някого или му причинявам голяма неприятност заради доброто, което съм му направил. 2. Отмъщавам си на някого за някаква неприятност, която ми е причинил.
Вадя от ум някого. Диал. Подстрекавам, подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно. Не беше ли възможно .., щото подобни хора, за които няма вече бял свят, да са нахвърлят на бившия си проповедник, който е ходил да ги вади от ум по селата им? З. Стоянов, ЗБВ III, 234.
Вадя очи. Разг. Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление. Руската народност на Дормидолски и Дакито, дори и на Бейката, вади очи! Ив. Вазов, Съч. IX, 197.
Вадя очите на някого. Разг. 1. Преча някому с присъствието си, с вида си; дразня. Защо тая проклетница с другите ергене се държи така, а пък с мене съвсем напротив? Какво й вадя аз очите? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 244. — Поне тоя дъб да отсече, да го не гледам — корените му са порасли в сърцето ми… — Ще го отсека, като му вади очите. Елин Пелин, Съч. III, 153. 2. Натяквам на някого за нещо. — Ами я ако свърне каруцарят по някоя тъмна уличка и остави половината жито у дома си!… Има да ни вадят очите кооператорите, че малко им се е паднало на трудоден. Кр. Григоров, И, 21.
Вадя приказки (дума) някому. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Неделча ази извардих, / с добром му казах, поръчах: / акъла да си прибира, / .. / зере му няма хаира, / повторно кого зачуя / за нази дума да вади, / с нази да се кашмери / пред свойте голи другари. Ц. Церковски, Съч. II, 210.
Вадя си гнева (яда) от, на някого. Разг. Ядосан съм и хокам, ругая някого или му причинявам зло, обикн. без да е виновен. Когато еничарските табори са възвръщали от Мора и Сърбия не твърде удовлетворени, вадели си гнева от мирната рая, която доплащала греховете и на гърци, и на сърби. З. Стоянов, ЗБВ I, 264. Не си вади яда на детето, то не е виновно.
Вадя си очите1. Обикн. над, с нещо. Разг. Мъча се с някаква работа, свързана с напрегнато и продължително взиране или извършвана при лошо осветление. — Цяла година съм си вадила очите над тия ситни везма. К. Петканов, СВ, 160. Един си вадеше очите на мъждивата светлина с книга някаква. М. Кюркчиев, ВВ, 7. В общината, макар и вече твърде късно, още си вадеше очите секретар-бирникът, цял заровен в разни списъци и квитанции. Д. Калфов, Избр. разк., 54.
Вадя си очите2 с някого. Диал. Имам интимни, любовни отношения с някого. Жените, чиито мъже „кръшкат“ и си вадят очите с други жени, на Преображение пробиват дупка в средата на добре цъфнал слънчоглед и през нея прозират мъжете си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице към венчаните си жени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134.
Вадя си хляба (хлебеца). Разг. Изкарвам прехраната си. Сетне в университета тя срещна един студент, който работеше в някакъв ресторант и тъй вадеше прехраната си .., студентът демонстрираше надмощие сред колегите си с превъзходството на човек, който сам си вади хляба. Д. Вълев, Ж, 131. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов, ОХ I, 409.
На умряло куче нож вадя. Разг. Проявявам смелост, когато опасността е отминала; боря се срещу някого, който вече е безопасен.
С памук вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам някого, като се старая това да бъде прикрито, без да има явен външен израз. Досега бай Гешо кметския върти-суче покрай началствата, ама все още не смее… Съблича ни елека, верно, ама гледа така полека, с два пръста, да ни не разсърди… С памук, дето се казва, ни вади душата. Ст. Даскалов, СД, 354.
ВА`ДЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Напоявам засадено място с течаща вода. Уж свършихме, а тате все измисля по нещо ново: биволиците да се напоят, да се отведат на ливадата, да вадим градината, съчки да съберем и струпаме и какво ли не още. В. Бончева, АП, 31. Две недели има откак е във гроба: / Умря ненадейно, кат вадеше боба. Ив. Вазов, БМ II, 105. вадя се страд.
ВА`ДЯ3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Клеветя, злословя. И на туй майка ми пак стана себеп; тя, бог да я прости, беше много опака жена, остави че на ден 4-5 пътя ма жеравеше с хурката, ами още идеше да ма вади и на даскала. Ил. Блъсков, ЗК, 32. вадя се страд.
ВА`ДЯ4, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Обработвам кожа чрез накисване в специален разтвор; щавя. Велики Луки, на река Ловат, търговский град със заводи, в които вадят, щавят кожи. Ив. Богоров, ВГД (превод), 151. вадя се страд.
ВАЖА`, -и`ш, мин. св. -и`х и (жарг.) ва`жа, -иш, мин. св., -их, несв., непрех. 1. Имам значение,
