Page:RBE Tom2.djvu/28

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


В момента тази страница е в процес на корекция.

Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!

джамията Сюлеймание излязоха вестоносци —.. Заповедите на великия Диван трябваше да стигнат до кадии и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ, 68. На рождения султанов ден учениците .. отиват в конака да засви-детелствуват пред валията своите верно-поданищки чувства към падишаха. П. К. Яворов, Съч. II, 175.

— От араб. през тур. уаЦ. — Друга (остар.) форма: в а а л й я.

ВА`ЛКА ж. Диал. 1. Нещо, оваляно като топка. От хвойновия лес не е слизало нищо друго, освен валки сняг, паднали от клоните на бориките — някои стигнали до реката, някои се задържали на брега. Н. Поп-филипов, РЛ, 107. Ех, пак се ти / за нас сети, /о, дядо стар, /и носиш дар/пързалки гладки / и сняг за валки. Елин Пелин, ПБ, 96. Едни от пчелите ся върщаха от паша и носяха на краката си восчени валки. С. Радулов, НД (превод), 84. Валки от тесто.

2. Топка за игра (Н. Геров, РБЯ).

ВА`ЛКАМ, -аш, неевг, вална, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Валям, търкалям, валкам се страд.

ВА`ЛКАМ СЕ несв.\ вална се св., непрех. Диал. Валям се, търкалям се. Валка се като свиня в тиня. Н. Геров, РБЯ I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валкам и от валкам се; валяне, търкаляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛМАШИНА ж. Техн. Машина за валцуване; валцмашина. Рангел мълчаливо обиколи бараките, спря се пред валмашина-та и упорито заби поглед в нейните стоманени валове. Д. Кисьов, Щ, 45.

ВА`ЛМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има вид, форма на валмо; кълбест, вълмист. Валмести облаци.

ВАЛМО`1, мн. -а, ср. Нещо, обикн. влакнесто или от водни пари, дим и под., което има кълбовидна форма; вълмо. Зимата упорито се държа до късен април. Нямаше сняг, но времето беше зло. Сплъстените валма на облаците извираха, извираха иззад баирите и нямаха край. Ив. Венков, ХКН,

79. Сега небето тежеше върху града като опушена подница, а под него пълзяха валма от разчорлени, мрачни мъгли. А. Гуляшки, ЗР, 96. Параходът бълваше черни облаци дим. Те на тъмносиви валма, изпъстрени с искри, се стелеха над морската шир. Д. Спространов, С, 338. Не гляда валмото, ами влакното. Погов. Н. Геров, РБЯ, I, 104. Валмо вълна. Валмо косми. Валмо суха трева.

От влакно валмо. Диал. За нещо силно преувеличено.

ВАЛМО`2, мн. -а, ср. 1. Остар. Цилин-дрична част на машина. Трябва да забележим, че преди да ся подигне плочата с буквите, за да натисне листа, всякога преми-нуват над буквите два валма (цилиндри), които ся въртят и натъркват повърхността на буквите с мастило. ИЗ, 1874-81, 148.

2. Диал. Вретено или ос на тепавица (Н. Геров, РБЯ).

ВА`ЛНА1. Вж. валкам.

ВА`ЛНА2. Вж. валвам и валнувам.

ВА`ЛНУВАМ, -аш, несв.\ ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Валвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валнувам; валване.

ВА`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Воал, було. Влезе една млада, къса, пълна жена, черноока с вало въз бялото дебело лице. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 52.

ВА`ЛОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вал1, до насип. Те превърнаха 35 000 дка .. склонове в плодородна земя, като направиха по тях валови и стъпалчести тераси. РД, 1958, бр. 338, 1.

ВАЛОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до машинен вал. Валова мощност наричаме мощността, измерена на вала при мястото на винта. И. Прашинков, ТК, 329.

ВА`ЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Широко място между ридове; долина. Долна баня беше близко в един валог, под бърдото Ходжовица. Ив. Вазов, Съч. XV, 115. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Елин Пелин, Съч.

1, 149.

2. Вдлъбнато широко място на склон на планина. Чуйпетлъово лежеше в планината, на валога на едно бърдо, далеко от други села и от пътища. Ст. Загорчинов, ДП, 69. Малката мома накичи китка и докато старецът изкачи валога, тя нарами кобилица и припна към кладенеца за вода. П. Тодоров, И I, 13. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок, усоен валог на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. X, 95.

ВАЛОЖИ`НА ж. Диал. Малък валог. От било Караманица пътят сви наляво и се отправихме към „Вълкови хлявове— ниви и сливак, разположени върху заветна валожина, заградена с букак. Н. Хайтов, ПП, 105.

ВАЛОРИЗА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.

2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на наци-оналната монета или на държавните книжа.

— От фр. уаюпзег.

ВАЛОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, извършвам валоризация. вало-