от нефт и се употребява в медицината, козметиката и техниката. Боров вазелин.
— Фр. vaseline.
ВАЗЕЛИ`НЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. Вазелинов. През Отечествената война били получени много добри резултати при лекуване на рани с вазелинна паста, приготвена от този лишей. ВН, 1961, бр. 3090, 4. Вазелинена туба.
ВАЗЕЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от вазелин или в който има вазелин; вазелинен. Вазелинов мехлем. Вазелинова паста.
ВА`ЗИ. Вж. вие.
ВА`ЗИЧКА ж. Умал. от ваза. Той бе седнал пред кръглата маса, престлана с бял чаршаф, върху която в порцеланова вазичка бе натопена пъстра китка от игличина. Т. Влайков, Съч. II, 199. Под пъстрата сянка на акацията беше сложена маса с жълта покривка. На масата имаше стъклена вазичка без цветя и един порцеланов пепелник. Ем. Станев, ИК I, 82.
ВАЙ, (удължено) ва`ай и (удвоено) вай, вай междум. Диал. 1. За израз на окайване, съжаление. — Вай, вай, Кисел Косто, феса ми няма. Т. Харманджиев, КЕД, 107. — Вай, съсипах се за тия гявуре… Цял ден бия път. Ив. Вазов, Р, 29. Стара ханъма, толкова стара и съсипана, че дори не крие лицето си с яшмак, вика пискливо: — Вай, вай… Един ден тия дървени топове ще станат железни и ще съсипят девлета ни… Хр. Бръзицов, НЦ, 187. — Дельо, какво си се окумил тъй? .. — Пак ме биха… — Вай, завалията… Ст. Чилингиров, ПЖ, 74.
2. За израз на силна уплаха, на ужас. — И аз съм патриот! — похвали се Реджеб — И тъкмо защото съм патриот, преди пет минути убих на улицата един държавен предател… — Вай! — прехапа устни Надир. — Ами ако те хванат? Г. Караславов, Избр. съч. II, 401. — Бирникът дошъл! — Бирникът ли дошъл? Вай, оцапахме я сега! Ц. Церковски, Съч. III, 241. Пантелей изпусна вестника и изрева като бик, .. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той. А. Гуляшки, МТС, 58.
3. За израз на болка, на страдание; ох, ой, олеле. Той стреляше от прозореца и забиваше стрели в гърбовете на своите поданици — за да си упражнява ръката. Ужасените поданици бягаха нагоре към „Света София“ и викаха: — Вай, вай, вай! А. Каралийчев, С, 52-53. Тръндафил се мъчеше да си закопчи колосаната яка: .. „Хъ-де, помогни“! Минка веднага се изправи пред него… Не отвън, не отвън — ей оттук през ризата… вай-вааай! Ущипа ме, мари!" М. Кремен, СС, 44-45. — Свърши се! Дадох си имотеца! — Вай! — изхлипа жена му само веднъж. Н. Каралиева, Н, 131.
4. За израз на силна изненада, на учудване. — Що е туй, море бабо? — спря се срещу тях заптието, което пазеше пред оградата на затвора. — Вай, вай, вай! Много нещо , бре… Д. Талев, ПК, 586. — Нямат фереджета!… Без фереджета са! — завикаха наоколо. .. — Вай!… вай! — летеше надлъж и нашир. Б. Несторов, СР, 268.
5. Като нареч. Остар. Тежко`, горко`. Вай на този момък, който би се доближил до нея ..! На минутата ще се изправи добрий й брат пред него и с един яростен, див, кръвнишки поглед, ще го забере. Ил. Блъсков, СК, 22. Онези малакофи, онези костуми, онези джекета-мекета, полки-молки, кокове-мокове: една кола моди. И те се` на гърба на мъжа са тварят. Вай на онзи мъж, ако гърба му е слабичък. Д. Войников, КЦ, 55-56.
— От перс. през тур. vay.
ВА`ЙКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Остар. Вайкам се. Той се бе покорил на съдбата си и послушно вървеше пред заптиетата .. Жена му продължаваше да вика и да вайка зад него. Ив. Вазов, Съч. VII, 57-58. Ревекините синове с келавите глави и с дългите джубета само вайкали и охкали. 3. Стоянов, ЗБВ III, 269. Пак Гергана плаче, вайка / къмто свойта мила майка. Ив. Вазов, Съч. II, 93.
2. Прех. Диал. Жаля, оплаквам някого. Едни съжаляваха Младена, вайкаха го за младостта му, други съчувствуваха на Златан чорбаджи, но никой не щадеше Тодора. К. Петканов, БД, 130. Първа самодива — Ти, сестро, изви вече венец — хубост една! Трета самодива — Дай и твоя да довием, сестрице — злакове вече между пръсти ще ти повехнат, ти все овчаря вайкаш и мислиш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 143.
ВА`ЙКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Гласно изразявам болка, скръб, мъка, като обикн. казвам „вай“; ахкам, охкам. — Ти казваш, че си здрав, но тази нощ ще се престориш на болен .. — Виж какво ще те заболи — черва ли, стомах ли, това не е толкова важно. Ще започнеш да се вайкаш, да се свиваш, да викаш. Г. Караславов, Избр. съч. V, 192. — Да плачат и да се вайкат жените, а ние другояче да смисляме Момчила и паметта му. Ст. Загорчинов, ДП, 484. Клетият баща продължаваше да моли да не се допуща такова безумие. Той лягаше наземи, вайкаше се гласно и не щеше да чуе за увещанията на другите. Г. Караиванов, П, 37.
2. Изказвам гласно недоволство от нещо неприятно или съжаление, мъка от сполетяла беда, нещастие; оплаквам се, окайвам се. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Седнала да се вайка, че отиваш в такова неспокойно време в Германия… М. Грубешлиева, ПИУ, 155. — Какво й стана тъй изведнъж… — вайкаше се сестра й Станка. — Отзарана нищо й нямаше. Ст. Марков, ДБ, 219. — Ох, мойте кръстци отидоха, пепел станаха! — вайкаше се стопанинът на нивата.
