Page:RBE Tom2.djvu/19

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


друг е Минко, секретарят на дружинния съвет. Все важничи — гледа отвисоко. Сп. Кралевски, ВО, 40. // С предл. с. Проявявам важност, като показвам, изтъквам нещо, смятайки го за много важно, значимо. Тя вече мразеше този весел, очилат момък, който важничеше с чадъра си и пазеше главата си суха. Бр. Йосифова, БИМ, 37. Неговата социалистическа подкваса, размирният му дух и самоувереността му, че е народен водач ( .. ), му придаваха някаква месианска осанка, с която важничеше. М. Кремен, СбАСЕП, 68.


ВА`ЖНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от важнича.


ВА`ЖНИЧКО. Разг. Нареч. от важничък. Новата секретарка се държи доста важничко.Изгледа ме важничко, строгичко.


ВА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от важен. Този момък ми се вижда малко важничък.


ВА`ЖНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; гордо. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда .., млади офицери важно подрънкваха сабите си. Д. Ангелов, ЖС, 49-50. — Аз мисля, че Дерби беше казал тия думи — каза господин Фратьо важно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112. Адвокатът погледна наоколо си важно, отри потта от челото си и седна. Елин Пелин, Съч. I, 197. Как важно мина бай Ганьо посред стотини очи и ръце! Ал. Константинов, БГ, 30. • Удвоено важно-важно. За усилване. Смешни му се виждаха и чорбаджиите, като ги гледаше как развяват дънестите си потури, как се събират и си шепнат важно-важно, като че държат света в ръцете си. Й. Йовков, СЛ, 80. Вземе тогава той вестника от общината и когато механата на Прангата е препълнена със селяни, ще извади вестника и важно-важно ще прочете своята телеграма. Т. Влайков, Съч. III, 128. — Молим, плаща! — извади важно-важно портмонето Гошо. Б. Болгар, Б, 225.

2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в 3 л. ед. и следв. подч. доп. изр. Означава, че нещо се преценява като имащо съществено, решаващо значение. Стоян и не помисли да иска повече пари; за него беше най-важно, че седеше на тезгяха редом с другите калфи. Д. Талев, ЖС, 90. — От коя си партия? — Не е важно. Елин Пелин, Съч. IV, 119. Важно е да се открие истината.

Много важно. Разг. Пренебр. За подчертаване, че нещо е съвсем без значение. — Братко, знаеш ли какво се случи? Видях глухар! — Много важно — отвърнах аз. — Защо ме събуждаш? Б. Априлов, СбСт., 1980. — Извинявай, но понеже сме на голяма загуба и в преразход, ще трябва да понамалим персонала. — Много важно! Това се случва и на сушата! — прекъсна го някой. М. Иванов, ВН, 1961, бр. 3051, 4.


ВА`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество на важен, на значителен по своята същност; значителност. Той умееше да систематизира нещата по важност, съобразно мирогледа си, и целта, която преследваше. Ем. Манов, ДСР, 331. Тя излезе горда, че е видяла нещо, за важността на което не се съмняваше. X. Русев, ПЗ, 226. // Обикн. със съгл. опред. Значение, значимост. — Видите ли, любезни колега, .. депутатските избори .. са от извънредна важност. Т. Влайков, Съч. III, 286. При заселванието на черкезите имаха предвид стратегическата важност на всичките горски проходи и пътища. Г. Бенев, БК (превод), 28. Той е автор на две от капитална важност изследвания на елинския мир. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 194. Пред нас стоят за разрешение задачи от първостепенна важност.

2. Качество или вид, поведение, проява на важен, с влияние и авторитет човек или на човек с повишено самочувствие. Малкото му личице, на което той искаше да придаде някаква особена важност, беше смешно зачервено, голото теменце лъщеше силно на изобилната електрическа светлина. Г. Караславов, Т, 22. Скритичко в душата си Захари Стоянов недообичваше доктор Странски. И за важността му, и за дондуковската брада, и за хубавите скъпи дрехи. В. Геновска, СГ, 301. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела, със строго лице и брада, що му придаваше важност. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Пред тях с важност той разправяше какво е научил от висшите среди върху положението и върху бъдещите замисли на правителството. Т. Влайков, Съч. III, 73. Придавам си важност.


ВА`ЗА ж. Художествено изработен съд от стъкло, порцелан, печена глина и др., предназначен за натопяване на цветя. — Искам да напълня вазата с пресни цветя. Утре е твоят рожден ден, разбра ли? Ставаш деветгодишен! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 80. Николчо Сирков се изправи всред стаята, до самата масичка с пръстената ваза, в която стърчаха донесените от черква върбови клончета.* Ст. Дичев, ЗС II, 336. Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мобили .., японски вази, антични амфори .. — поставени пред големи огледала. Ив. Вазов, Съч. XXV, 170. Антична ваза. Кристална ваза. Порцеланова ваза. Сребърна ваза. Стъклена ваза.

— От фр. vase през рус. ваза.


ВА`ЗЕ. Вж. вие.


ВА`ЗЕКА. Вж. вие.


ВАЗЕЛИ`Н м. Маслено минерално вещество с бял или възжълт цвят, което се получава