какви страдания и беди очакват тая нова твар в дните на тъмната бъдещност. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12. За да отстраните тая страшна катастрофа, Ваше величество сте длъжни да са простите с преминалото и да доведете народите си към нова бъдещност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 218.
— Други (остар.) форми: бъ`дущност, бу`дущност.
БЪДНЕ`, мн. -та, ср. Диал. 1. Буре, бъчвичка. Лют оцет бъднето си съсипва. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 260.
2. Голямо буре (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От гр. βυτίνη. Друга форма: будне`.
БЪДНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъдне1.
— Друга форма: будне`нце.
БЪ`ДНИ неизм. прил. Само в съчет.: Бъдни вечер. Вечерта срещу Коледа.
БЪ`ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пън, който гори в огнището през нощта срещу Коледа. Домакини свят обичай чуват, — / Бъдни вечер бъден празник срещат / с буйно пламнал бъдник на камини. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. На Бъдни вечер бъдникът гореше / и вкъщи пред погача, жито, сливи / отправяхме молитвите горещи. М. Петканова, КС, 38. До късна презнощ бъдникът в огнището гори. К. Христов, ПП II, 57.
2. Като собств. Бъдни вечер. Мина Бъдник и Божик, сетне Свети Василий с новата година, Водици и Свети Йоан, и други още по-малки празници, .., гощавки между приятели и роднини. Д. Талев, ЖС, 357. Така в къщата на Хашнови тая Коледа имаше двама души на легло и никой не бе помислил ни за Бъдник, ни за коледари. Ст. Дичев, ЗС II, 702.
3. Пита или баница с пара, която се прави за Бъдни вечер.
БЪДНИ`КОВИЦА ж. Диал. Бъдник (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪДНИНА` ж. Книж. Бъдеще (в 1, 2 и 3 знач.). Върви народе възродени, / към светла бъднина върви! Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 270. Никога вече не съм работил така. Може би с неголямо още майсторство, но с огромна вяра в бъднините. П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. И честита бъднина за родното му измъчено село се очертава пред неговия духовен поглед. Т. Влайков, Съч. III, 237. Цалувам ти венците, / юнако в мир и в бой, / ковач на бъднините, / поклон, народе мой! Ив. Вазов, Съч. V, 29. И причаках / циганки знахарки, — / .. / и предричат / бъднина честита. Ц. Церковски, Съч. II, 252.
БЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Бъдеще (в 1 и 3 знач.). — Всекой се грижи за своята бъдност, без да помисли, че има една обща бъдност, от която се поражда и неговата! А. Христофоров, А, 211. Бъдност неизвестна — / не знае се как ще осъмнем утре! Ст. Михайловски, Мис,. 1896, кн. 3 и 4, 177.
БЪДНУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Изпълнявам обредите за Бъдни вечер.
БЪДНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бъднувам. По-дълго трае тоя ред бъднуването. Т. Влайков, ПР I, 248.
БЪДНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бъдник (в 1 и 3 знач.).
БЪЗ1*, бъ`зът, бъ`за, мн. бъ`зове, след числ. бъ`за, м. 1. Храст или ниско дърво с перести листа, дребни бели, разположени в щитовидни съцветия — цветове и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина; бъзовина, свирчовина. Sambucus nigra. Нямаше нищо, седнах на камъка под бъза да си почина. Й. Йовков, ПК, 21. Разговаряхме за времето, за лечебните свойства на бъза и на дренките, за крушовата ракия. А. Гуляшки, ЗР, 218. В големия бъз, израсъл до задната страна на дюкяна, врабците шаваха на сън. К. Петканов, СВ, 23.
2. Бъзе (в 1 знач.). Нацъфтелият повет смесваше нежния си дъх с гъстия мирис на коприва и бъз. Ем. Станев, ИК III, 163. Байне ле, батьо Лазаре! / Що ти ръката мирише? / На бъз и на попарено? Нар. пес., Христом. ВВ II, 219.
3. Плодът на такива растения.
4. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Една запустяла джамия до него [конака], с пречупено минаре и две щъркови гнезда, спи, удавена в бъз и бръшлян. К. Константинов, ПЗ, 85. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387.
◇ Червен бъз. Храст, разпространен предимно в иглолистни гори, с перести листа, дребни зеленикави, разположени в съцветия, цветове и светлочервени плодове, които се използват в народната медицина и за получаване на зелена боя. Sambucus racemosa.
Черен бъз. Бъз1 (в 1 знач.).
— Друга (остар.) форма: бъзд.
БЪЗ2* м. Само в съчет.: Бъз ме е от някого или от нещо; имам бъз от някого или от нещо. Разг. Страх ме е, изпитвам страх от някого или от нещо. Плаши се, видите ли, от младите сили, бъз го е да не му отнемат славата новаторите и експериментаторите. П. Незнакомов, АБМ, 56-57.
БЪЗ и удължено бъз-з-з междум. За наподобяване на звук, издаван от насекомо като муха, пчела, стършел и под. Бъз-з-з! Мухата бръмчеше на прозореца.
◇ Играя <на> бъз; игра на бъз. За игра — като удрям някого, издавам звук, подобен на бръмчене на муха, пчела и под., след което този, когото съм ударил, трябва да ме гони. След вечеря започнаха да играят бъз. В. Нешков, Н, 76.
