Page:RBE Tom1.djvu/996
БУЛДО`ЗЕР м. 1. Гъсеничен трактор, снабден отпред със специално гребло за копане на почвата, изравняване на терени, засипване на канали и ями, почистване на пътища от сняг и др. Пред очите ни като на длан се просна целият Карабоаз — огромното черно поле, разорано от трактори, разровено от булдозери. Н. Тихолов, ДКД, 25. Но четири са главните, основните машини, от които зависи механизирането на строителната площадка. Те са екскаваторът, скреперът, булдозерът и кранът. РД, 1959, бр. 307, 1.
2. Машина за извиване и фасониране на желязо.
— Англ. bulldozer.
БУЛДО`ЗЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от булдозер. Булдозерно гребло. Булдозерна дъска. Булдозерна лопата. Булдозерен плуг.
БУЛДОЗЕРИ`СТ м. Лице, което работи с булдозер. ПП „Механизация и автотранспорт“ София .. Търси следните работници: багеристи, скреперисти, булдозеристи, .. — за работа на обекти из цялата страна. ВН, 1960, бр. 2858, 3.
БУ`ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Забрадка. Подигни си бялото буле да ти виде църни очи. БД I, 70.
БУЛЕ`1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от булка. Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,… малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо! Г. Караславов, СИ, 298. Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е булето / муненко кат маймунче. Нар. пес., СбВСт, 491.
БУЛЕ`2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от була1; кадънче, ханъмче. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, .. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.
БУЛЕВА`РД м. Широка градска улица с едно или повече платна за транспортно движение, обикн. със засадени дървета от двете страни. В тоя час както обикновено булевардът гъмжеше от хора, които се разхождаха. Ст. Дичев, ЗС I, 621. Ние тръгнахме рано. Градът беше още в просъница. / Песента ни отекна над широкия тих булевард. Ив. Бурин, ПТ, 41. Всичко ги учудваше там — ..: булевардите, ..; Сена, Елисейските поля. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159-160. Над пристанището легна гробна тишина, която обхвана и доковете, и крайбрежните булеварди, и тесните странични улички. Ал. Бабек, МЕ, 270. Крайморски булевард. Крайречен булевард.
— От фр. boulevard. Друга (остар.) форма: булева`р.
БУЛЕВА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е свързан с булевард. Булевардна алея. Булевардно платно. Булевардна пресечка.
2. Прен. Обикн. за литература, литературно произведение — който е лишен от сериозно, идейно съдържание и художествена стойност. Можеш да блъскаш колкото щеш на пианото, .., но да си гледаш детето, .. А не само да ми везеш тия глупави гоблени и да четеш булевардни и перверзни романи. М. Грубешлиева, ПП, 287. Булевардна литература. Булевардна песен. Булевардна преса. Булеварден вестник. Булевардно списание. // Който е присъщ на такава литература. Добри Христов .. с тези свои творби той изгради здрава преграда срещу нахлуващата и заливаща по онова време страната ни чужда романсова литература с блудкаво или булевардно съдържание. Ст. Грудев, ББ, 31. Булеварден стил.
3. Прен. Който е свързан с нещо несериозно и лишено от истинска стойност. Булевардни сензации. Булевардни истории. Булеварден вкус.
БУ`ЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буля и от буля се; забулване.
БУЛИМИ`К, мн. -ци, м. Човек, който страда от булимия.
БУЛИМИ`ЧКА ж. Жена, която страда от булимия. Хиперфагичката е булимичка, която не повръща. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
БУЛИМИ`Я ж. Мед. Пристъпи на мъчителен глад и прекомерно приемане на храна с последващо механично предизвикано повръщане, които са резултат от травматични увреждания на мозъка или от нервно, психическо заболяване. Страдащият от булимия има преувеличено усещане на глад. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 16. Булимията се изразява в непрекъснат стремеж от страна на болните да се натъпчат с храна. ВЖ, 1999, бр. 46, 9.
— От гр. βουλιμία ’силен глад’.
БУ`ЛИН1, -а, -о, мн.* -и, прил. Диал. 1. Който е на буля. Сестро Маринке, Маринке, / стана ми девет години / откак е буля ти умряла, / се ходя, сестро, се търся / булината ти прилика. Нар. пес., СбВСт, 406. Люляла йе Янка / булино детенце / като го й люляла, / Янка й песен пяла: / нани ми, нани ми, / булино детенце, / днеска та люлея, / утре да жалея. Нар. пес., СбНУ, XXXVIII, 67.
2. Като същ. а) булиния, булината, булиното, мн. булините. Галено обръщение на буля към малко дете или към близък човек. Майстор Добри долу гледа — / нещо начумерен, / „Дал е сърдит“, рече Неда, / „Или е уморен?“. „Кой го знае, како Недо“ / — отговори Дешка, / „и да е сърдит — не е чудно; / работата му е тежка.“ / „Не го вярвай, булината, / то не е от това.“ Ц. Гинчев, ДТ, 27-28. б) булини мн. Домът и семейството на буля. Тръндафил дигна пердето и разтвори прозореца .. Оттам се виждаше у булини Костадинини: тя седеше на
