Стойку лю, / хубаво паси овцет’ъ, — / хубаво бръсти козит’ъ. Нар. пес., СбНУ XXVII, 262.
3. Непрех. За коза — ям бръст, ям зелена шума. — Булъо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат. Нар. пес., СбВСт, 317. бръстя се страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят. Ст. Младенов, БТР I, 218.
БРЪ`СТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мета, чистя с бръскалка. Караколювеца бързо затисна думите й: — Щяла била да тръгва… ей я Меиловата къща. Или искаш снега да ти бръстя? М. Яворски, ХСП, 8. бръстя се страд.
БРЪТВА`Ч м. Рядко. Човек, който брътви, говори глупости; дърдорко, бъбрица, плямпало. На високоучените нищи духом брътвани той подхвърля сегиз-тогиз по някой кокал, някоя песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 140. Първи влизаше Владимир Попов или Далайлама — както го наричаха другарите му… Да, такъв беше Далайлама. Той беше и празен брътвач на кухи анекдоти, и в пълния смисъл на думата талантлив и солиден адвокат. Д. Немиров, Д №9, 117.
БРЪТВЕ`Ж м. 1. Само ед. Говорене на безмислени, празни неща; брътвене, бръщолевене, дърдорене. — Тебе като че те ядоса брътвежа на тая калугерица за Мария? Ив. Вазов, Съч. XXI, 35. — Господине, по-хубав от тоя костюм няма да намерите в целия град… Карл не обърна внимание на брътвежа му. Ив. Планински, БС, 21.
2. Обикн. мн. Празни, глупави разговори, приказки; брътвения, бръщолевения.Седнахме на балкона и прекарахме около два часа в глупави брътвежи. К. Калчев, ДНГ, 154. Пашон не даде ухо на тия брътвежи — малко ли глупости може да изтърсва един пияница, какъвто си е Скокльо. Б. Обретенов, С, 190.
БРЪ`ТВЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Отгл. същ. от брътвя и от брътвя се; брътвеж, бръщолевене. Час не е за брътвене безцелно — / народа е готов и чака само знак! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 36.
2. Обикн. мн. Празни, глупави приказки, думи; брътвежи, бръщолевения. Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички тия брътвения и се подсмиваше под мустак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63.
БРЪТВИ`ЛО, мн. -а`, ср. Индив. Брътвеж (във 2 знач.). — Пфю! — на врага извика тя [маймуната], / глупец е тоз, говедо, / кой слуша хорски брътвила, / и тоз, и онзи — „очила“ — / и азе по ума им се поведох. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 286.
БРЪ`ТВЯ, -иш, мин. св. бръ`тви`х, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря нещо неясно, неразбрано; бръщолевя. Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те към дома, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си смях, тръгна и Аго. Й. Йовков, АМГ, 16.
2. Пренебр. Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. — Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. Иска й се да й се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви. Й. Йовков, ПГ, 216. — Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат. Ем. Коралов, ДП, 158. брътвя се страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази. брътви се безл. от брътвя във 2 знач. Само в театъра, на сцената, често се говори, брътви — или още по-лошо — декламира, без да се знае защо, макар и там да се иска всяка дума да бъде оправдана. Н. Лилиев, Съч. III, 323.
БРЪ`ЦНА1. Вж. бръцнувам1.
БРЪ`ЦНА2. Вж. бръцнувам2.
БРЪ`ЦНУВАМ1, -аш, несв.; бръ`цна1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Опасвам, изпасвам, хапвам малко, крадешком. Ставаше от среднощ и дорде другите пуснат добитъка и го изкарат на паша, Манчовите крави бяха опасли слоговете, бяха бръцнали и по малко от чуждото жито. Кр. Григоров, И, 32.
БРЪ`ЦНУВАМ2, -аш, несв.; бръ`цна2, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. Диал. Бликвам изведнъж; бризвам. Али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата, по скалата? / Кърв ти бръцна от главата. Нар. пес., СбНУ XI, 19.
БРЪ`ЦНУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ, от бръцнувам1.
БРЪ`ЦНУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръцнувам2; бризване.
БРЪ`ЧИЦА ж. Умал. от бръчка; малка, тънка бръчка. Малките бръчици около очите и устата й са готови винаги да ме озарят с блага усмивка. Т. Влайков, ПР I, 58. Тя ставаше все по-бледа, прозрачна и тънка. Кожата й беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите й тъмнееха сенки и бръчици. Д. Димов, Т, 146. Наистина през цялата сутрин не бе подухнал никакъв вятър, нито най-малката бръчица не се бе появила по гладкото море. П. Вежинов, ДБ, 104.
БРЪ`ЧКА ж. 1. Гънка, рязка по кожата на лицето или тялото. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Настъпи напрегната и безмълвна тишина. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 114-115. Майката бе висока и слаба, преждевременно състарена, с леко посивели коси и ситни бръчки около очите. Д. Димов, Т, 69.
