БУГИ-ВУГИ ср. 1. Муз. Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точ-куван ритъм, който звучи постоянно, без промяна.
2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки.
— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги.
БУДАК, мн. -ци, м. Диал. Сък в дърво; чвор. • Обр. — Горкинката! С черен повой майка й я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци! К. Петканов, ДЧ, 112.
— Тур. budak.
БУДАЛА, зват. будала и будало, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ XI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123.
— Тур. budala.
БУДАЛАЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Глупост, будалщина. — Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага! П. Ангелов, Ж, 110.
— Тур. budalalik.
БУДАЛАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала; глупав, глу-пашки, будалски.
— Друга (диал.) форма: будалешки.
БУДАЛАЩИНА ж. Рядко. Пренебр. Будалщина; глупост. — Моето мнение е, че направихме голямо будалащина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
БУДАЛЕСТ, -а, -о, мн. и, прил. Диал. Пренебр. Глупав, недосетлив. Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало. Нар. прик., СбНУ XI, 108.
БУДАЛИНА м. и ж. Диал. Пренебр. Будала. Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 8.
БУДАЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо. Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай
БУГИ-ВУГИ
Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? П. Вежинов, ЗНН, 45. На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството. А. Гуляшки, СВ, 193. Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само! Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се страд. и взаим.
БУДАЛКАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Грубо. Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?
— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша. Д. Цончев, ЧС, 18.
2. Рядко. Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне. И. Петров, MB, 119.
БУДАЛКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от будалкам и от будалкам се.
БУДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала. Глупав, глу-пашки. Приказките му са будалски. Н. Геров, РБЯ 1,81. ^
БУДАЛСКИ` Разг. Пренебр. Нареч. от прил. будалски.
БУДАЛЩИНА ж. Разг. Пренебр. Глупост; гламавщина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛОСАМ. Вж. будалосвам. БУДАЛОСВАМ, -аш, несв.; будалосам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Будалкам.
БУДАЛОСВАМ СЕ несв.; будалосам се св., непрех. Правя се, преструвам се на будала.
БУДАЛОСВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от будалосвам и от будалосвам се.
БУДАЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Простонар. Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала.
БУДАЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Правя се, преструвам се на будала. 2. Постъпвам като будала, като глупак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Глупав, смахнат. — Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава. Л. Александрова, ИЕЩ, 53.
БУДЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бу-дея.
БУДЕЕНЕ
