БУ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не спи. Вечер, когато лагерът утихваше и в землянката всички заспивaxa, Стоил дълго още стоеше буден. Й. Йовков, Разк. I, 48. Цяла нощ през града върви войска. Дядо Къньо лежи буден, .. и мисли все едно и също нещо. „Няма вече турци… Няма.“ П. Константинов, ПИГ, 172. Градът беше още буден и улиците шумни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 35. Един от тях [харамиите] очи си не затвори / и бдя за дълго, буден в нощний мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22.
2. Прекаран, прекарван без сън; безсънен. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени в пъстри крушовски носии — с бели минтани, извезани с шарени цветя и звезди. Прилежните стопанки с дни и дълги будни нощи ги бяха нанизвали бод по бод по ръкавите и нагръдниците на кошулите си. Д. Спространов,* С, 86. Значението на тази жлеза за сънливото състояние на животните се потвърждава и от обстоятелството, че ако на едно животно, заспало зимен сън, се впръска извлек от нормална щитовидна жлеза, то се събужда и остава в будно състояние, докато му действува инжекцията. П. Петков, СП, 23.
3. Прен. Който бди, който е нащрек, готов да действува; бдителен. Нашата вяра е с яки крила, / будни на поста сме ние. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 157. Младият член-съдия — .. — с будно око следеше показанията на подсъдимия и на свидетелите. Д. Калфов, СбСт, 40. // Който изразява бдителност, готовност за действие. Той следеше неприятелските параходи с педантичната точност на учен и с будното внимание на детектив. Й. Йовков, Разк. II, 17. Вървяха [партизаните] в пълен мрак и мълчание. При това всеки трябваше да държи буден слуха си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 91.
4. Прен. Който е природно интелигентен, който проявява любознателност, жажда за знания. Понякога в София идваше сестриникът му Боян. Момчето беше будно, учеше се добре. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 366. Защищаваха работниците момченцето му, .., не само защото то им донасяше някое бардуче вода, .., ами защото Ванчо беше едно будно, отракано момче. Ст. Даскалов, ЕС, 359. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност. Б. Пенев, НБВ, 43. Но и детето си беше такова — будно, всичко ще види, всичко ще забележи и всичко иска да знае. Д. Талев, ПК, 830. // Който изразява природна интелигентност. Той беше човек петдесетгодишен, но с будно и енергическо лице. Ив. Вазов, СбНУ I, 158. Висок, малко попрегърбен, с буден, разсъдителен поглед изпод дълги, прораснали вежди, майстор Томан сам седна до него. Д. Ангелов, ЖС, 91. Под черната забрадка, стегнала набръчканото й чело, светеха будни и строги очи. В. Геновска, СГ, 298.
5. Прен. Който проявява силно развито обществено съзнание, който работи за културното и социално издигане на народа. Горяха къщите на селяните, арестуваха или избиваха най-будните синове на народа от градове и села. Ив. Хаджимарчев, ОК, 6. Всички по-видни опозиционери и по-будни младежи бяха изловени и затворени. Т. Влайков, Съч. III, 59. И той продължи със своя отмерен плътен глас. Намираше, че трябва да създаде една будна интелигенция, която да издигне в просветно и културно отношение широките слоеве от народа. Д. Спространов, С, 82. // За съвест, съзнание и под. — който веднага и живо се проявява, реагира в обществено отношение. Неговата правдива душа и будна съвест не допущаха да бъде друг, освен социалист, какъвто е бил още от юноша. В. Игнатиева, Т, 1954, кн. 4, 21. Нашите емигранти .. издават вестници, предназначени да държат будно националното ни съзнание и стремежа към свобода и независимост. Г. Белев, КР, 28. Образовани учители — общественици и книжовници, — с високо гражданско съзнание и будно чувство за дълг към своя народ застават начело на борбата за просвета. Ив. Унджиев, ВЛ, 25.
БУ`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от будя и от будя се. Трябвало е будене за дълбоко заспалата петвековна рая, за овцата, която е събличала по две кожи наведнъж: една за топло на патрик, друга за меко на султана. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 230. Не знам дали от тази прежда / за мачтата платно ще стане / на някогашната ми ладия, / .. / Но знам — ще стане златоткан покров, / под който сладко ще сънувам / съня, от който няма будене / — и в който няма и заблуди. Е. Багряна, ЗМ, 24.
БУДЕ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от будея; будуване.
БУДЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) будя`х, несв., непрех. Диал. Стоя буден, не спя; будувам. Сам Дочкин дълго будя, гледа звездите, слуша щурците, .. Haй-после главата му натежа и той заспа. Й. Йовков, ВАХ, 193.
БУДЖА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Място в къщата, обикновено край огнището. Аз я обичах тая част от нашия дом, наричана къщи, .., с огнището и с малкото кътче край него, до буерията, което зовяхме с голямото име буджак и дето бе моето любимо място. Т. Влайков, Пр I, 5.
2. Издадена навън от стената част на къща (Т. Панчев, РБЯд). Къща с буджаци.
3. Заградена част от овчарска колиба за ранните агнета през зимата (Т. Панчев, РБЯд).
— Тур. bucak ’кът, ъгъл’.
БУДИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия, основана от Буда през VI в. пр. н. е.,
