и правеше лицето й още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.
БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре2, брей2, брях2. — Брех, че сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше… Малее!… Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!… Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи .. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395.
2. За израз на недоволство, яд; бре2, брей2, брях2. — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбините .. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.
— Друга форма: брях.
БРЕ`ХЕР м. Техн. Машина за разтрошаване на твърдите материали при производство на бои.
— Нем. Brecher.
БРЕХЕРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Техн. Работник, който обслужва брехер.
БРЕ`ХМАШИНА ж. Техн. В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери.
— От нем. Brechmaschine.
БРЕЦА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Човек, който бреца като бивол.
2. Ручило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРЕ`ЦАМ1, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За бивол — рева. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65.
2. Непрех. За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др,. БЕР).
3. Непрех. Издувам се, ям и пия, докато се подуя (Т. Панчев, РБЯд).
4. Прех. Говоря някому неприлични думи; псувам (Т. Панчев, РБЯд).
5. Прех. Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). Не ме брецай. Т. Панчев, РБЯд, 34
6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се страд. от брецам в 4, 5, 6 знач.
БРЕ`ЦАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, вървя без цел; шляя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: бре`нцам.
БРЕ`ЦАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам1 и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове, .., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.
БРЕ`ЦАНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам2; шляене.
БРИГ, бри`гът, бри`га, мн. бри`гове, след числ. бри`га, м. Мор. Двумачтов кораб с малък тонаж. Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина. К. Христов, ПВ, 28.
— От англ. brig.
БРИ`ГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали бри`га за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.
— Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.
БРИГА`ДА ж. 1. Воен. Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,… стоеше срещу Гредетинската планина. Ив, Вазов, Съч. VI, 98. Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка. А. Каралийчев, ТР, 162. На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя. НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади. Ист. VII кл, 157.
2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада. К. Калчев, СТ, 25. Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя. Кр. Григоров, Н, 111. Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади. ОП, 184. Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата. И. Петров, НЛ, 248. Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада. Кр. Григоров, ПЧ,
