да ги удари. Д. Яръмов, БП, 60.
— От тур. bostanci baṣi.
БОСТАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Съпруга на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
БОСТАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан и до бостанджия. На стотина метра вдясно пасяха два спънати коня. По-нагоре тъмнееше бостанджийска колиба. Ем. Станев, ИК III-IV, 381. — Богат човек, чифликчия. Купил си бостанджийски чин и току-виж, отиде в Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.
◇ Бостанджийско плашило. Рядко. Бостанско плашило. А пък сред тях [зеленчуците] бе главище извило дрипавото бостанджийско плашило. Хр. Радевски, СбХ, 123.
БОСТАНДЖИ`ЙСТВО*, мн. няма, ср. Занятие, поминък на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
БОСТАНДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бостанджийство. Ала при нас в бостанджилъка / е други усталъка / и друга мъка. Хр. Радевски, Б, 26.
— От тур. bostancılık.
БОСТАНДЖ`ИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Човек, който притежава или обработва бостан. Тези крайненци, хора чифчии .., копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни. Н. Хайтов, А, 62. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа. Ем. Станев, ИК I-II, 40.
2. Диал. Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР).
3. Диал. Градинар. Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 51.
4. Истор. Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — бостанджиите нямаше да пуснат оногова, докато везирите не излязат от Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 60. Вярната султанова войска, канонерите и бостанджиите (това име носеше царската войска), захванаха синките тесни пътища на Иподром. Д. Попов, СбРС (превод), 37. Минали са три синджира, / три синджира черни роби; / караха ги върли турци, / върли турци бостанджии. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 99.
— От тур. bostancı.
БОСТА`НИЩЕ ср. Диал. Място, където е имало бостан или което е предназначено за бостан. Ето какво добро ще направи той — Златан чорбаджи, ще отстъпи нивата за бостанище. К. Петканов, БД, 53.
БОСТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан (в 1, 2 и 3 знач.). Веднъж пак, то се случи през лятото, се отбихме на сушина в една бостанска колиба. Кл. Цачев, СШ, 136.
◇ Бостанско плашило. 1. Човешка фигура, направена от дрипи, която се поставя в бостан, градина или лозе, за да плаши птиците, които налитат на плодовете. Първият ден той застана сред нивата и тъй дрипав, прегърбен и съсухрен, с дълга тояга в ръка, приличаше на бостанско плашило. Д. Несторов, Б, 116. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.
2. Разг. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. — Най-голямата хубавица по цяла Северна България. Мен гледай, за нея не питай. Маджар искаше да каже „Ама ти не си много хубав, ако е като тебе, трябва да е някое бостанско плашило“, но предпочете да замълчи. В. Нешков, Н, 167.
БОСТА`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бостан (в 1 и 3 знач.). — Из тая врачка се влиза в бостанчето ни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. В ближните зелени бостанчета не се мярваше вече жива душа. Ц. Церковски, Съч. III, 27. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер, трънлив плет. Ем. Станев, ВТВ, 68. Зеленчукови бостанчета.
БО`СТО`Н, мн. няма, м. 1. Игра на карти от началото на XIX в., която се играе от четири души с 52 карти. И скритом [гостите] татък в другия салон / играят бридж, и покер, и бостон. Ем. Попдимитров, СР, 56.
2. Американски салонен танц, разновидност на бавния валс.
3. Печат. Малка печатарска машина, която работи, като се движи с крак.
— Англ. от собств.
БО`СФОРСКИ,-а, -о, мн. -и. Прил. от Босфор — проток, който свързва Черно море с Мраморно море. Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорски брегове. Ив. Вазов, Съч. XII, 72.
БОСЯ`К, мн. -ци, м. В дореволюционна Русия — човек из средата на декласираните градски и селски слоеве; скитник, бездомник. Суровият живот в царска Русия определил за Пешков други „университети“: казанските свърталища на босяците, революционните кръжоци на потиснатите хора. Лит. XI кл, 120. Написал е много и големи
