извътре с виолетови фигури. Костадин веднага се съгласи. Ем. Станев, ИК I, 96. б) Тъмночервена боя за оцветяване на прежда и др. Бордо В се употребява за багрене на вълна и естествена коприна. То намира приложение и при производството на .. багрила и лакове. Н. Недев и др., ХБ, 39.
БО`РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борд1; борден. Вълнението беше силно и на дъсчената пътека между надстройките и бордовите перила стояха само четирима или петима пътници. Ем. Манов, БГ, 23. — Бойна тревога*! — извикаха матросите артилеристи и завъртяха двете бордови оръдия срещу турския кораб. А. Каралийчев, TP, 165. Бордов дневник. Бордова апаратура. Бордов персонал. Бордов инженер. Бордов механик. Бордов радист.
БОРДОЛЕ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бордолезов разтвор. Спец. Разтвор от син камък, вар и вода в определено съотношение, с който се пръскат лозя, овошки, зеленчуци и др. култури за предпазване от болести. За да предпазим доматите от различни заболявания, мани и други, ние ги пръскаме два пъти с бордолезов разтвор. ОП, 271.
— От фр. bordelais, -aise.
БО`РДРАДИСТ м. Радист на самолет, вертолет и под.; бордов радист.
БОРДЮ`Р м. 1. Редица, ивица от дялани камъни или бетонни блокове, която ограничава тротоар, басейн, алея и под. Долу до бордюра на срещния тротоар бе спрял мотоциклет с кош. Д. Калфов, Избр. разк., 190. И се спря задъхан пред ниските каменни бордюри на градинското езеро. Т. Генов, Избр. пр, 98. Тясната ивица вода между корабите и бордюра на пристанището бе мътнозелена, покрита с дългоцветни маслени петна. Ем. Манов, БГ, 20.
2. Ивица, орнамент в края на тъкан, рисунка и под., обикн. за украса. Бордюр на килим. Бордюр на одеяло.
3. Ивица от ниски растения, трева или цветя по края на леха, градинска площ. Лехата бе оградена с бордюр от чимшир.
— Фр. bordure.
БОРДЮ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бордюр. Той [Петър] се вмъкна между тях, изкачи се върху един бордюрен камък. П. Спасов, ХлХ, 280. Навред из площада лежаха открай време едри, още не съвсем оформени бордюрни камъни. А. Христофоров, О, 11.
БОРДЮ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бордюр; малък бордюр.
БОРЕА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Бореален климат. Геогр. Климат, който е характерен за умерените ширини на северното полукълбо. Бореална област. Биол. Област в световния океан между арктическата и тропическата, която има специфична температура на водата, флора и фауна. Бореално време. Геол. Един от етапите в развитието на Земята след ледниковия период, през който климатът в началото е сух и прохладен, а по-късно топъл. През бореално време или началото на неолита настъпва първото следледниково захладняване на климата. Пр, 1954, кн. 1, 72.
— От фр. bогéal от гр. βορέας ’север, северно’.
БОРЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. (рядко) -е`и, м. Книж. У древните гърци — северен вятър.
— От гр. βορέας.
БО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до химическия елемент бор; боров. Добри резултати се получават и с борното торене на захарното цвекло. Осн. сел. стоп. VIII кл, 41. Борна киселина. Борен окис. Борен карбид. Борно съединение. Борни торове.
БО`РЕНЕ ср. Отгл. същ. от боря и от боря се. Той нарочно бил дошъл в Одеса, за да се бори с Давида, и неколко вечери преди това е присъствувал в цирка, за да изучи добре силите му .. в боренето. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. Той пада на легло, .. и след тридневно борене со смъртта .. изпуска .. дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165.
БО`РЕНИЦА ж. Разг. Детска игра — борба. Момчетата обичаха да играят на бореница.
БО`РЕР м. Мед. 1. Малък стоманен свредел, използуван в зъболечението; борче.
2. Стоманен свредел за пробиване на кости при операции.
— Нем. Bohrer ’свредел’.
БОРЕ`Ц, мн. -рци`*, м. 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / .. / Борци, венец ви свих от песен жива. Ив. Вазов,* Съч. II, 169. Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. Главен борец за народната йерархия [в църквата] бил пламенний архимандрит Неофит Бозвели от Котел. Г. Бенев, БК (превод), 19. Борец за мир. Борец против расизма.
2. Рядко. Участник в сбиване с противник. Пъшкането на борците [двата елена] се засили, от устата им капеше пяна. Ем. Станев, ЯГ, 110.
3. Спортист или любител, който се занимава
