Page:RBE Tom1.djvu/880

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


2. Куче от такава порода. Разхождам боксера.

— Англ. boxer.


БО`КСЕРКИ мн., ед. няма. 1. Вид къси мъжки спортни панталонки с широки крачоли. Боксерки марка „Адидас“.

2. Вид мъжки долни гащи с крачоли, обикн. цветни, с дължина като на тези панталонки. Мъжкото бельо — боксерки с фланелка или потник, е в актуалния сив и бял цвят. ВЖ, 2000, бр. 8, 13.

— От англ. boxer (shorts).


БО`КСЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, Истор. Прил. от боксер1. В 1899-1900 г. Германия взе най-активно участие при потушаването на антиимпериалистическото боксерско въстание в Китай. Ист. IX-X кл. 18.


БОКСИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех и непрех. Удрям с юмрук. Найден .., когато не можеше да улови, боксираше с такава сила, че пращаше топката чак до централната линия. А. Мандаджиев, ОШ, 18. Без много, много да избират / етични разни правила, / те почнаха да ни боксират / най-варварски „изза угла“. Хр. Радевски, Избр. пр II, 59.

БОКСИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Спорт. Бия се по правилата на бокса1 (в 1 знач.); боксувам се. Аз съм го учил да се боксира. И няма да го оставя, докато не го видя световен шампион! Ал. Бабек, МЕ, 58.


БОКСИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спорт. Отгл. същ. от боксирам и от боксирам се.


БОКСИ`Т м. Минер. Плътна минерална маса, основна руда за получаване на алуминий. В недрата на далматинската земя има богати залежи на боксит, от който се произвежда алуминий. Л. Мелнишки, ПП, 147.

— От фр. собств.


БОКСИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, Минер. Прил. от боксит. Бокситова пръст. Бокситови руди.


БО`КСОВ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс1 (в 1 знач.). На другия ден след ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари. Ал. Бабек, МЕ, 266. — Ама на вас за Йовчо ли ви е жал! Господи! Имайте предвид, че в боксовата школа е ял къде-къде повече бой на ден. Г. Друмев, УКР, 11. Боксова среща. Боксов отбор. Боксов сезон. Боксов шампион. Боксова зала. Боксов турнир. Боксови състезания. Боксови ръкавици.


БО`КСОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс2. Боксова преграда.


БОКСОВ3, -а, -о, мн. -и. Прил. от бокс4. За миг му се стори, че вижда отново взводния си командир — тъничък, с нова жълта амуниция, с невероятно лъснати боксови ботуши. П. Вежинов, BP, 74.


БОКСОНИЕ`РА ж. Малко жилище, състоящо се от стая, кухненски бокс и сервизно помещение. Мачът сигурно е интересен — когато излизат от боксониерата, двамата чуват виковете на запалянковците от блока. В. Пламенов, ГШ, 34. Предпочитанията на купувачите са насочени към боксониери, гарсониери и едностайни апартаменти. ДТ, 1997, бр. 237, 5. Тук [в старческия дом] ни дадоха боксониера с голям балкон. НЖ, 1999, бр. 23, 5.

— От англ. box ’кутия; малко помещение’.


БОКСУ`ВАМ СЕ, -аш, се, несв., непрех. Рядко. Боксирам се. Когато наближихме Ню-Йорк, младежите се пробудиха и веднага почнаха физкултурни упражнения. Боксуваха се и си кюскаха главите като кочове. Г. Белев, КВА, 127.


БОКСЬО`Р м. Спортист, който се занимава с бокс, който се боксира. По едно време ниският боксьор се впусна напред, застана като че във въздуха и нанесе на противника си бързи странични удари с лявата си ръка. Ал. Бабек, МЕ, 20З. Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор. Д. Димов, Т, 100.

— Фр. boxeur.


БОКСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от боксьор. Удареният изохка и с разкривено от яд лице тръгна към Чингис, но после изведнъж се спря. Гневното лице и боксьорските плещи на Чингис го разколебаха. Д. Димов, Т, 92. Боксьорският ринг е едничкото място, дето нещастната черна раса може да си отмъсти на белите за всички техни насилия и обиди. Св. Минков, ДА, 57. В късия врат на сержанта, в леко наведеното напред ниско чело и в счупения широк нос имаше нещо боксьорско. Б. Райнов, ДВ, 205. Боксьорски ръкавици.


БОЛ1, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. и (остар.) бол, -та`, мн. -и, ж. Остар., сега поет. Болка. Сърце, що бол изпита, / в рев, вопли търси лек. Ив. Вазов, БМ I, 179. Аз неведнъж небето с бол съм питал / за чужда скръб, за своя дял суров, / но никога, о майко на Спасител, / не съм вопил със толкова любов! Т. Траянов, Съч. III, 115. Голите стени, / .., дебнат само / да паднат въз глава — от бол / едвам усещана… П. К. Яворов, Съч. I, 56. Теб безсънна мъст разпъва. Нейде в твойта гръд стаена стене бол. В. Марковски, ПЗ, 217. По-ягки признаци при възпаленията, а именно телесен огън, червенина, отеци, болове и повреждания на правилното кръвотечение, ние можеме да видиме само на вънкашните части на тялото. Знан., 1875, бр. 8, 121.


БОЛ2, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. Диал. Болен човек; болник. Отхождам да наведа бол и да му занеса покана. Н. Геров, РБЯ I, 62.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОЛ3, бо`лът, бо`ла, мн. бо`лове, след числ. бо`ла, м. 1. Диал. Калем, присадник.