Page:RBE Tom1.djvu/935

От Читалие
Версия от 08:15, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земле-делци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.

— Друга (остар.) форма: б р а х м й н.

БРАМИНИ`СТ м. Лице, което изповядва браманизма. Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива). К. Смирнов, 3, 70.

БРАМИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брамин и до браманизъм. Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама. Знан., 1875, бр. 9, 132.

БРАН1, бранта, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой, борба. А люта бе оранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага. Н. Райнов, ВДБ, 63. Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер лсътвен кръст е начър-тан. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105. Била е нечувана бран / и време на страшна свире-пост — /и в някакъв ден предвещан /е паднала старата крепост. Хр. Ясенов, Събр. пр. 27.

БРАН2, бранът, брана, мн. бранове, след числ. брана, м. Остар. и диал. Вълна. Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега. Д, Спространов, ОП, 389. Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу. П. Тодоров, И I, 7. Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали. Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой? Ив. Вазов, Съч. V, 134.

БРАНА ж. Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито., Кр. Григоров, Н, 55-56. Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани. П. Бобев, ЗП, 91.

БРАНДСПОЙТ м. Спец. 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя.

БРАМИНИ`СТ

2. Ръчна пожарогасителна помпа.

— От хол. brandspuit.

БРАНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба —..

— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.

БРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Старин. Прил. от бран1. А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена. Д. Спространов, ОП, 30-31. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов, Съч. I, 28. И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена! С. Румянцев, С, 98. И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н. Райнов, БЛ, 10.

БРАНЕНЕ ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 173.

БРАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; брануване, браносване.

БРАНИЛО, мн. -а, ср. Остар. Защитно средство. Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,... Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въ-сички, с големи чърни очички. Д. Манчев, БЕ II, 92. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.

БРАНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Кншс. Защитник, пазител. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък. Д. Талев, ПК, 125. Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята... Ив. Вазов, Съч. V, 74.

2. Спорт. Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.

БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им. 3. Стоянов, ЗБВ I, 121. Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъедини-ха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бра-нителната сила. Г. Драганов, Лет., 1873, 139.

БРАНИ`ТЕЛЕН