Page:RBE Tom1.djvu/936

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена



БРАНИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена бранител.


БРАНИ`ЦА ж. Диал. В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла Граница (сюрия), па ги карат в Цариград Й. Груев, Лет., 1873, 185.


БРАНИ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от браница. Домазлъшка, а не браницка вълна. Т. Панчев, РБЯд, 32.


БРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. В миналото — човек, който събира овце или говеда да ги угои за клане или да ги продаде за клане; джелепин. Има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла браница, па ги карат в Цариград. Й. Груев, Лет., 1873, 185.


БРАНИЧА`РКА ж. Диал. Жена на браничар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


БРАНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от браничар; джелепски.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БРАНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Диал. В миналото — търгуване с овце или говеда; джелепство.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.


БРА`НИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Гора, от която е забранено да се сече. Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранище, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва. А. Дончев, BP, 52. Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места, той се докопа до първото бранище. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. — Ами що ще правите с бащините на болярите, хусари? Ще изсечете ли бранищата им. Ст. Загорчинов, ДП, 327.


БРАНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Браница; суват, сюрия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БРА`ННИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Воин, войник. Той [цар Симеон] помнеше ромейското упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов, ВДБ, 68. Млад воин се мярна* между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището. М. Смилова, ДСВ, 55. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила, на неговите войници и бранници. Д. Спространов, ОП, 188.

2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 224.


БРА`ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бранник (във 2 знач.). Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа. П. Грубешлиева, ПП, 147.


БРА`ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Участие в младежката организация „Бранник“. Сега е почнал да рови и против Асенчо. Пък ти знаеш, аз съм ти казвал за това бранничество. Детето с мое знание се записа. Ст. Даскалов, СЛ, 261.


БРА`ННИЧКА ж. Членка на младежката организация „Бранник“. Пред кмета, .., и отец Спиридонов, .., стояха две високи браннички. Д. Вълев, З, 13.


БРАНО`САМ. Вж. браносвам.


БРАНО`СВАМ, -аш, несв.; брано`сам, -аш, св., прех. Бранувам, браня, браносвам се, браносам се страд.


БРАНО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от браносвам и от браносвам се; бранене, брануване.


БРАНТИ`Я ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот. Лозе брантия. Бостан брантия.

2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. З. Стоянов, ЗБВ III, 69.

3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.

— От тур. bırakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: брамти`я.


БРАНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня`. Сега е пролет .. Тук трактор засява пролетни култури, там друг бранува, навред машини, машини. Ст. Станчев, ПЯС, 93. Мястото за памука бранувахме през пролетта. ОП, 295. бранувам се страд.


БРАНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бранувам и от бранувам се. Обикновено явление при есенната обработка у нас е почвата да се оре на буци, да не се разпада на ситни зърна. Ето защо се предвижда след есенната оран да се извърши брануване. Пр, 1952, кн. 5, 53. Слушайте, в цялата околия вече привършват брануването, а вие не сте започнали! А. Гуляшки, ЗР, 270. Предсеитбено брануване.