3. Книж. Който е подобен на бог, божество; богоподобен. Тя [природата] носи гордо печата на всевечния си гений творец, тя е неговият истински образ и подобие, .., божествена и добра като него. Ив. Вазов, Съч. VII, 160. „Аз ще се от бой въздържам, колкото време ти рече“. / Тъй каза Ахил божествен и на стареца Приама / дясната ръка той хвана, за да му страха разсее. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 71.
4. Който е свързан с църквата или с някаква религия, култ. Правил метане, четял молитви — какви молитви? Той е безкнижен и никакви божествени молитви не е чел, нито знае, ами се молел, както той си знае. Ив. Вазов, Съч. XXI, 15. Докато нямало още читалищата, млади момци се събирали по няколко души после божествената литургия в празнични дни и ходели от къща в къща на посещение, гдето изпявали по няколко нови народни песни. З. Стоянов, ЗБВ I, 266. Той са пременява и, заедно с своите любезни чеда, .., запътва са към божествений храм. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 11. Божествената служба спре. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите, и гръмка реч подхвана / с пророчески старозаветен жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.
5. Прен. Който притежава във висша степен изключително ценни качества; великолепен, прекрасен, неописуем, непостижим. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр I, 48. Тя мина и пак ми се усмихна, .. Каква божествена усмивка! Какъв сладък, небесен глас! В. Друмев, И, 11. — Какво ще пиеш? .. — Не, не ми отговаряйте — усмихна се тя. — Аз имам едно божествено питие. В. Геновска, СГ, 159. Видяхме една картина, рисувана от божествения Веласкец. А. Каралийчев. С, 87.
БОЖЕ`СТВЕНО нареч. 1. Прекрасно, великолепно, неописуемо. Пее божествено. △ Рисува божествено.
2. Означава висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, изключително. Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се чувствувам пак в една атмосфера от живот и твоят образ още по-жив населява чуждата за мене, макар и прекрасна и божествено величава природа. Ив. Вазов, ПЕМ, 83.
БОЖЕ`СТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на божествен (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Желанието й да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето й нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. Зевс гръмовержец, той не се ли сам / престори лебед, — само за да може, / божественост отмахнал, а со нея / и дълг оставил настрана, — наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Небето, слънцето и зората, които са са появляле секи ден, накарале тогавашното човечество да мисли и да говори, че тие богове са безсмъртни и че тяхната божественост изисква почитание. Знан., бр. 7, 100.
БОЖЕСТВО`, мн. -а, ср. Според вярванията на езичниците — едно от свръхестествените същества, на които те се кланят, които обожават; бог. По не много висока мраморна стълба се влиза в молитвената зала. В дъното й са наредени идолите на разни божества. Ек. Мечкова, СМ. 30. По скринове, по столове, по рамките на прозорци сега гордо и надменно позираха разни елински божества, римски пълководци, безброй Венери с воали и без воали. Д. Калфов, Избр. разк., 302-303. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земледелието, градинарството, лозарството и уобще на земните произведения. Д. Войников, КБИ, 19. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис, ..; нему били подвигнали и великолепен храм в Мемфис. Й. Груев, KBИ (превод), 4. Те почитали много богове. Главното божество била реката Нил. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. • Обр. Стените се красяха от портретите на новите му божества: Херцен, Вера Засулич. Ив. Вазов, Съч. XI, 153-154. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда, / душата ти, дете и божество… П. К. Яворов, Съч. I, 81.
БО`ЖЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Просешки. Подир неделя Стоян съблече юнашките си дрехи, облече божешки. Д. Яръмов, БП, 52. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да са преправи: йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки, / .. / и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера. Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. „Старче ле, старче божешко, / знаеш ли нящо за Мусо, / за Мусо за Кеседжия?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.
БО`ЖИ, -а, -о и — е, мн. -и и (остар. книж.) бо`жий, -ия, -ие и -ио, мн. -ии, прил. 1. Който е на господ, на бога или е даден, произхожда от господ, от бога. Тогава монахът издигна ръцете си към небето и, проливайки сълзи, извика: „Воистина, воистина, Господи, ти си велик!“ Попитах го, защо той призовава името Божие. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Всички ще оздравеят .. — Ами остават ли някои за след дваесет години, дядо? — .. — Божа воля, чедо. Елин Пелин, Съч. II, 37-38. Трудът тя смяташе и като Божо повеление, като заповед Господня. Т. Влайков, Пр I, 62. Най-напред се минава през рекичката. Тя е безименна. Една от ония малки, непостоянни добруджански речици, които
