корист, синко… На тоя бог се кланя и вуйчо ти Слав. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. О, алчни пастири, не сте ли ви по-лоши от езичници гнусняви? / Ваш бог не е ли златния телец? К. Величков, АД, (превод), 169.
3. Като междум. боже и в съчет. боже мой, боже господи, боже божичко, леле боже, о боже, боже милостиви, господи боже (мой). При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление, учудване. — Боже мой, колко е хубаво тука! Й. Йовков, ВАХ, 47. „Боже, мой, какъв мил поглед!“ си помисли Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. [Янините дружки] нахвърлиха се те при нея у градинката да гледат, да питат,… — Яно мари, боже, Яно!… Отгде взе ти латинка?… Я вижте, какви хубави латинки!… Ц. Церковски, Съч. III, 74. б) Недоумение, изненада. Боже господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 383. „Боже, а навън вече се здрачило!“ Ив. Вазов, Съч. XXVII, 18. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие? Др. Асенов, СВ, 42-43. в) Безпокойство, тревога, страх. — Въстание, боже! Надеждата не е изгубена!… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 183. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю .. — Веднага! Незабавно!… Ах, боже, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Боже, какво ми прилоше изведнъж. Елин Пелин, Съч. III, 125. — Боже господи! — каза тя. — Чичо Митуше, какво правиш? Защо си станал? Бива ли да излизаш, болен човек… Й. Йовков, АМГ, 156. — Боже, боже! Двайсет деня да ми не пише! Ив. Вазов, Съч. XII, 70. — Хай, боже господи!… Какво стана… Човек ли убиха? Й. Йовков, Разк. I, 114. г) Отчаяние, мъка. Как ще се живее тука, боже мой? К. Величков, ПССъч. I, 32. — Боже милостиви, боже милостиви; защо ме не прибереш! Елин Пелин, Съч. III, 71. Ужасът на вчерашния ден премина пред мене, като тежък кошмарен сън. Боже мой, и днес пак същото! Й. Йовков, Разк. II, 151. д) Недоволство, възмущение. — Их, боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата. Елин Пелин, Съч. II, 16. Това е ужасна и гнусна клевета!… Боже, боже, боже! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139.
◇ Бял бог. Книж. Славянско езическо божество, носещо добро, щастие и успех, което след покръстването е отъждествено с новия, добрия Бог, новородения Йсус Христос. Бял бог бил бог на светлината и владял денем. Д. П. Войников, КБИ, 17.
Мали бог; млада бога. Диал. Новороденото дете Исус Христос; божич.
> Ако е рекъл бог вмет. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Не бой се, аз съм жив, и, ако е рекъл бог, ще живея — няма да загина тук. Ил. Блъсков, ДБ I, 62. А ако е рекъл бог, те утре ще си додат. Ч, 1870, кн. 5, 150.
Бога ми; вярвай бога. Обикн. вмет. Възклицание при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. Любите вие паричките и знаете да ги печелите. Никой като вас, бога ми… Д. Талев, ГЧ, 172. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. — Ти какво, за ахмак ли ме взимаш? Или си търсиш белята, а? Пеши от Оджак? Друго! — Вярвай бога, ага, преди три месеца сме тръгнали. Не виждаш ли ни хала? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 405.
Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. А отроците няма кому да се оплачат? Бог високо, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко! М. Марчевски, П, 267.
Бог да прости някого. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек. Друга беше майка ти, покойната, бог да я прости и вечна й почивка на място злачно и покойно. Й. Йовков, ВАХ, 67. Бабичката му — бог да я прости — починала тая зима. Л. Стоянов, X, 16. Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин, Съч. III, 29.
Бог знае какво. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикновено незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо, което заслужава внимание, или нещо неголямо, или неприятно, лошо. — А бе, какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог знае какво е станало… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. — Аз съм уволнен и нямам пари, пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, ИК III, 47.
Бог знае какъв. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За качество, което обикновено незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен. Защо на мъжете да е позволено всичко, защо аз да мога да мина през разврата — (той особено силно наблягаше на това аз и разврата, сякаш искаше да се представи за бог знае какъв грешник) — а едно момиче да не може… Г. Райчев, Избр, съч. I, 179.
Боже опази. Разг.; Да пази бог. Разг.; Боже съхрани. Старин.; Храни боже. Старин.; Пази боже. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано. — А кого препоръчва тя? — Пълзухин .. Директорът престана да яде. — За нищо на света! — повтори той. — Боже опази! ВН, 1960, бр. 2610, 4. Нова къща и млада булка, боже опази. П. Р. Славейков, БП I, 317.
