Page:RBE Tom2.djvu/768
беше още гост. И се задоволи само да изръмжи: — Приказваш вятърничави приказки! П. Стъпов, ЖСН, 129. — И винцето си го бива! Пуща искри като Невенкините очи! — Аа!.. Вятърничави думи не ни се слушат! — обади се сестрата на дядо Ми-тора. К. Петканов, ОБ, 139. — Я да чуем какво ще ни прочете Захарчо, пък играта е вятърничава работа. Ст. Марков, ДБ, 19.
◇ Вятърничава трева. Диал. Тревисто растение от семейство лютикови; съсънка.
ВЯТЪРНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вятърничав (в 1 знач.); лекомислие, непостоянство, несериозност. Той познаваше своенравната и природна вя-търничавост на тая странна душа и при все това Драгината постъпка му се виждаше загадъчна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132.
ВЯТЪРНИЧКА ж. Диал. Умал. от вя-търница. И докато другите вятърници, все стари виранетини, тежко и с мъка се завъртат,.., новата вятърничка на Казака се върти стегнато. И. Йовков, ЖС, 151.
ВЯТЪРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. Който е до известна степен вятърничав; лекомисленичък. А най-сетне домакините посрещнаха високопоставения чиновник от министерството Врачевски и г-жа Врачевска,.., твърде гиздосийно и мод-но облечена, малко вятърничка за възрастта си. Ив. Вазов, Съч. ХП, 36.
ВЯТЪРЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от вятър; ветрец. Весели и приятни са летните нощи при тихий прохладен вятърчец. Ил. Блъсков, СК, 56.
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ТОМ II В
Второ допълнено и преработено издание
Технически редактор Драга Бонева
Издателски индекс 143 Формат 70x100/16 Печ. коли 48
Печат ПК „Димитър Благоев-2“ ООД
ЬМр://лул\лу.1)§оЪ.пе(/асаЛ_р11Ъ1_11ои8е.а$р
954-90344-4-5 (т. 2) (ИБЕ) 13ВК 954-430-854-7 (т. 2) (АИ „Проф. М. Дринов“) I8ВN 954-8793-41-5 (т. 2) (ЕТ „ЕМАС“)
