Page:RBE Tom2.djvu/761
бригада. ОФ, 1950, бр. 1827, 4. Да, повеч вяра в себе, повеч воля / и, в слабостта си, пий ще бъдем силни! П. П. Славейков, Мис.,
1892, кн. 12, 784.
4. Само ед. Убеждение в реалното съществуване на бог или други свръхестествени сили — представи, създадени от религията и фантазията. Само във вярата си към Бога Стоян Глаушев беше изцяло предан, искрен и без всякакви хитрини, вдаден беше в мисълта си за Бога с покорна, всеотдайна любов. Д. Талев, ПК, 98. И тръгва в горите безлюдни, / де постник свят в пещера стара / прекарва във подвиги трудни, / във пост и в молитва и в вяра. Ив. Вазов, Съч.
XXVIII, 64. Вяра в задгробния живот. Вяра в духове.
5. Вероизповедание, религия. — Ага .. още като дойде, ние разбрахме защо си дошъл. Лишни са думите на ходжата. Ние се събрахме и решихме да ти кажем. Глава си даваме, ала вяра не даваме. А. Дончев, ВР, 170. — Гориха ни,.., челядта ни изробиха и изтурчиха, вярата ни измениха. Д. Яръмов, БП, 101. Отговаря .. сам цар Иван Шиш-ман: / „... Кръв ще леем .. за Христово име, / ще прославим .. християнска вяра“. Нар. пес., СбБрМ, 78. Православна вяра. Езическа вяра.
◇ Ловя (хващам/хвана) вяра. Вярвам. А така никой не ловеше вяра, че владиката е беден като църковна мишка. Владика без пари! Къде се е чуло? В. Мутафчиева, ЛСВ И,
76. През толкова войни с турците русите никога не бяха слизали под Балкана, затуй [селяните] не хващаха вяра на думите му [на Рад], че се задава голяма московска сила отгоре. Д. Яръмов, БП, 145. Ще хване вяра на приказките ми,.., щом види папунячето в ръцете ми. К. Момчилов, ЗК, 77. Миша вяра. Диал. Пренебр. Подигравателно прозвище на грък. Грък пакостник е, миша вяра,/на нему в чуждо зло му й кяра. Г., 1863, бр. 6, 44. От тях [гърците] съм теглил аз и затуй обичам да ги наядам, ама тая миша вяра хора тъдяз ги няма никакви. Г., 1863, бр. 10, 78. На вяра. Остар. На доверие, на кредит. Два-три деня той яде на вяра у Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Там колко щеш, / на вяра пий. П. К. Яворов, Съч. I, 41. Сторвам/сторя (давам/дам) вяра и клетва. Обикн. в св. Диал. Заклевам се. Тук ние дадохме вяра и клетва да го посетим пак идущето лято — ако е живот и здраве — ида видим, каквото види той, като го издебнем в ясен ден. Ив. Вазов, Съч. XV, 160. Събрали ми са отбрали / дор се-демдесе юнаци/.. / Вяра и клетва сторили, / който са болен разболи / по редом ша го гледаме, / на ръце ша го носиме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.
ВЯРВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. с предл. в и прех. Убеден съм въз основа на знания или опит в съществуването, осъществяването или истинността на нещо. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Селяните от най-напред вярваха в пророчествата за близкия изход от кризата, но сетне махнаха ръка и само го зачакаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 252. Аз вярвам майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.
— О, Морна, Морна, в буря скършен злак, / укрий молбите, вярвай — пролетта ни / не-досънуван сън не ще остане. Д. Дебелянов, С, 1946, 88. Дълго той се взира в нея, като че ли не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79.
2. Непрех. и (остар.) прех. Убеден съм в искреността на някого, в истинността на думите на някого, имам доверие някому. — Вярвай ми, всяка неща фума за мене беше несъмнена истина. И. Йовков, Разк. II, 63. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке, не вярвайте на тия проклети Голосовци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. — Не лъжа, девойко, — каза той [Дойчин] и едва поема дъх. — За права бога, вярвай ме! Ст. Загорчинов, ДП, 167. —Да, с моя занаят, бае Ца-ко, и на тоя ред сме доите. Казвам ти истината. Ако ме вярваш, вярвай. Т. Влайков, Съч. II, 176. Сит на гладен не вярва.
3. Непрех. Твърдо съм убеден, че някой или нещо ще оправдае надеждите ми, уверен съм в неговите способности, възможности. Изрисувани бледи с конопени ризи, / те отново се връщат по земния прах. / И когато със свещ от иконите слизат / при народа си земен, той вярва във тях. Д. Дамянов, ПОС, 13.
4. Непрех. Убеден съм в реалното съществуване на представи, създадени от религията и фантазията. Колко са щастливи тези, които вярват! Не защото е тяхно „царството божие“, а защото тук на земята живеят леко със своите илюзии, че небето бди над тях. Н. Стефанова, ОС, 13. Религиозните въпроси никога не бяха го занимавали. Сам той не вярваше, но изпълняваше външните форми на религиозните задължения.
В. Геновска, СГ, 83. — Как да не вярваш? Това си е наредено от нашата вяра — забележи попът дълбокомислено. Ив. Вазов, Съч. XII, 42. Ти бе тъй слаба... Вярвай и моли се: /Ти имаш нужда от молитва днес. К. Христов, Избр. ст, 77.
5. Прех. Остар. Мисля, смятам някого за някакъв. — Горко ми! — рече пътникът, цял свят мя вярва, че съм най-честит человек. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 230.
6. Като вмет. дума. За означаване на почти пълна увереност в реалността на нещо или за допускане на известна възможност.
— Гладна мечка хоро не играе. — Знам — каза поручикът, — тази вечер, вярвам, ще пристигне хляб. Л. Стоянов, X, 11. "Вий господин Братински, вярвам, няма / да ми се сърдите, загдето още двама / не сме ос-
