шините. Ист. V кл, 1980, 109. Върховен главнокомандващ.
◇ Върховен съд. Висш съдебен орган, който осъществява съдебен надзор върху дейността на всички съдилища.
ВЪРХОВЕНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Върховна власт; господство, върховност. Всъщност той не се съмняваше, че рано или късно Сърбия ще отхвърли от плещите си османското върховенство. Ст. Дичев, ЗС I, 203. През 870 година на църковен събор в Цариград било решено българската църква да бъде под върховенството на цариградския патриарх. Ист. VII кл, 20. На Методий папата предава върховенството на голяма област, известна като престол на св. Андроник. Н. Драгова, КО, 50.
ВЪРХОВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Название на течение в македоно-одринското революционно движение, представлявано от Върховния македоно-одринс-ки комитет (1895), което е изразявало желание за освобождение на Македония чрез пряка помощ от българската държава. — Слушайте сега какво ще ви кажа аз: ние сме българи, но воюваме жестоко с българския върховизъм. Д. Талев, ГЧ, 85.
ВЪРХОВЙСТ м. Истор. Привърженик на върховизма. — Върховистите — каза Делчев — са послушници и слуги на българския княз и българските генерали, които искат да правят велика България. Д. Талев, И, 67. Известно е разцеплението в средата на македонските дейци, дележа им на „вътрешни“ или „централисти“ и „външни“ или „върховисти“. П. Яворов, ХК, 9. Същия ден из целия Разложки край се пуща слух, че около Разлог върлува чета от бунтовниците против властта. Стресват се управниците, събират стражари и маке-донци-върховисти,.., и тръгват да гонят „четата“, М. Марчевски, ГБ, 25.
ВЪРХОВЙСТКА ж. Истор. Привърженичка на върховизма.
ВЪРХОВЙСТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от върховист. Към края на август Милош Ванков получи от околийския комитет бързо шифровано писмо, с което му се съобщаваше, че към Железник се движи голяма върховистка чета, дошла от България. Д. Талев, И, 388. В София била образувана втора Македонска организация, която,.., скоро попаднала под влиянието на шовинистичните среди и добила името „върховистка“. Хр. Бръзицов, НЦ, 235.
ВЪРХОВНО нареч. Книж. За посочване на най-висока степен на качеството, изразено с прилагателното, към което се отнася; извънредно, в най-висша степен. Не весели срещи, цветя и усмивки любезни, / в самотност върховно жестока ний двама скърбим. Д. Бояджиев, С, 19. „На мнозина ти очите за грехът отвори! /../ а не смята — може би че и забрави —/на мъдреца и пророка думите върховно прави: / че с добро добрий на злото зло прибави“. П. II. Славейков, Събр. съч. IV, 262.
ВЪРХОВНОСТ -тта, мн. няма, ж. Книж. Върховенство. Прийми тоз меч, кат’белег на върховност. Ив. Вазов, ИГП (превод), 59.
ВЪРХОМ нареч. Диал. До горе препълнено. Тъй през тревите вървеше низ прашните друми кервана, / в тъжна безреда. /.. / Чу се говеждо мучене, с кучешки лай придружено, / писък от стари и болни, които високо в колата / тежка, наблъскана вър-хом, се люшкаха в своите кревати. Ас. Раз-цветников, Избр. пр III, (превод), 90.
ВЪРХОРЕЗАЧКА ж. Спец. Машина за отрязване върховете на растенията.
ВЪРХУ предл. 1. За посочване на място, отгоре на което се намира, върши или проявява нещо; на. Върху трапезата са сложени широки съдове с плодове. Св. Минков, ДА, 29. Аз обаче стоя на мястото си, по-лулегнал върху пръстта. Л. Стоянов, X, 28. Едри слънчеви петна лежат върху мократа гнила шума, от дърветата капе снежна влага. 3. Сребров, Избр. разк., 108. Паднаха още няколко мини, две от които избухнаха върху билото на могилата. Д. Димов, Т, 615. Върху тоя светъл фон високо над тъмното поле се рисуваше черният силует на голямата птица. И. Йовков, Разк. II, 27. Върху роклята си носи жакет. А Върху плика е написан адресът на получателя. // За посочване основата, на която се поставя нещо; на. Върху четири здраво заковани греди Милъо сложи дъсчения под на килерчето. Г. Караславов, Тат., 197. Той донесе с/пълба, опря я върху дънера на салкъма. И. Йовков, АМГ, 63. // Прен. За посочване базата, на която се основава нещо; въз основа на. — Върху демокрацията ще се изгради нашето бъдеще. Елин Пелин, Съч. IV, 128. Романът е изграден върху исторически сюжет.
2. Обикн. между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за посочване, че много хора или нещо в голямо количество, са струпани на едно място. А там вековете незнайни /редили са пласт върху пласт. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. Децата се трупаха едно върху друго да гледат картинките в книгата.
3. За посочване на мястото, обекта, към който се насочва или на който пада действието; на. Няколко удари се стовариха върху главата му. Елин Пелин, Съч. II, 185. Чичо Митуш зареср клоните и ги хвърли върху дървата. И. Йовков, АМГ, 65. Едни ръце ме хванаха, аз се боря с тях, а когато отварям очи, до мен е мама. Хвърлих се върху нея и се разплаках. Д. Габе, Н, 16. Този факт хвърля обилна светлина върху въпроса. А Хвърлям поглед върху нещо. //За посочване на лицето, което поема някаква отго
